Чували ли сте за тях? За соц-гларусите, за легендарния бат Петьо Пендара от Бургас, за неговите трудови хора сте чували, но кои бяха най-работливите, кои работеха с най-голям ентусиазъм? Именно тези хора.
Откъс от „Българи от ново време“, издателство „Сиела“.
Репортерският ми бележник пази и историите на една митична прослойка от социалистическото общество, която също остана в историята, уви, –
гларусите, но не едноименните морски пилета
Няма ги вече истинските юначни гларуси, които разнасяха славата на родината. Не пилетата, разбира се, а онези бронзови социалистически левенти, които сваляха чужденките по плажа само с един гениален поглед и с един виртуозен лаф на съответния език. Дефицитни са тези пичове, както бяха дефицитни навремето гащите с американското знаме. Да не кажа, че изобщо липсват.
Всъщност, онези гларуси, оригиналът, са си още тук. Част от тях са си край брега, но я няма бодрата смяна.
„Тия младите сега само за анаболи мислят, за нищо не стават“, цъкат загрижено гларусите ветерани. Няма ги в такива количества и западнячките, тръгнали из родината, за да опитат екзотичната прелест, докарвана от ласките на социалистическите любовници. То и социализъм уж няма. 
С фотографа Цецо Томчев сме решили да посетим легендарния в миналото бар „Занзибар“ в Обзор и точно паркираме пред него. На гости ще сме на още по-легендарните местни гларуси, повечето от които вече надминават шейсетака. Има и няколко „младежи“ на по 40-50, но те са изключение. Посрещат ни като царе.
Жегата е нечовешка.
По този повод, за да мирясат в редакцията,откъдето са ни пратили командировка и напират за актуални материали, Цецо снима как две счупени яйца са се опекли на очи на капака на служебната „Шкода“, където сме ги метнали предвидливо. Изпращаме тутакси снимката в София с кратък образен текст за зверската горещина. Забравяме само да уточним, че не сме имали време да чакаме яйцата да се опекат на капака, а се наложи преди това леко да ги запържим на котлона в бар „Занзибар“. Да спестим време, иначе в тая жега сигурно щяха да се опекат.
И пак сядаме при гларусите ветерани, чиито подвизи се равняват поне на тези на Крали Марка
Особено на легендата Бат Петьо Пендара от Бургас, за когото и филм са снимали навремето.
– Помниш ли какви лакърдии ръсеше? – оживява се Краси. – Така говореше той, за майтапа. Вика: „Седя на пристанището и гледам една чехкиня, ама като сълза красива. Плаче, че си изпуснала във водата златния пръстен. Гмурнах се и почти веднага го намерих, ама нали трябва да я впечатля и по-дълго да поседя под водата… Седнах си на дъното. Изпуших една цигара, изпуших втора и накрая изплувах. Викам: „Заповядайте, мадам“. Още същата вечер я пернах.“
Гларуското войнство се дави от смях, за момент ти се струва, че времето се е превъртяло и тези юнаци пак са на 20. Толкова момчешки се хилят.
– Да беше тук наш бай Митко, и той е голяма легенда, какви неща щеше да разкаже, ама не ще да дойде. Два пъти пратих да го викат, не иска – подхвърля някой.
Язък…
– Тоя още ходи по плажа и се пери – обяснява най-младият.
– Глей, глей, вижте само кой идва – провиква се Краси.
Очаквайте продължението:
