04 / 23 / 2024
Новини Dolce vita ГЛАРУСИТЕ – ЕДИН ИЗЧЕЗНАЛ ВИД-1

ГЛАРУСИТЕ – ЕДИН ИЗЧЕЗНАЛ ВИД-1

За гларусите, бат Петьо Пендара, Бургас и неговите трудови хора

0 коментари
ГЛАРУСИТЕ – ЕДИН ИЗЧЕЗНАЛ ВИД-1

Чували ли сте за тях?  За соц-гларусите,  за легендарния бат Петьо Пендара от Бургас, за неговите трудови хора сте чували, но кои бяха най-работливите, кои работеха с най-голям ентусиазъм? Именно тези хора.

 

Откъс от „Българи от ново време“, издателство „Сиела“.

Репортерският ми бележник пази и историите на една митична прослойка от социалистическото общество, която също остана в историята, уви, –

гларусите, но не едноименните морски пилета

Няма ги вече истинските юначни гларуси, които разнасяха славата на родината. Не пилетата, разбира се, а онези бронзови социалистически левенти, които сваляха чужденките по плажа само с един гениален поглед и с един виртуозен лаф на съответния език. Дефицитни са тези пичове, както бяха дефицитни навремето гащите с американското знаме. Да не кажа, че изобщо липсват.
Всъщност, онези гларуси, оригиналът, са си още тук. Част от тях са си край брега, но я няма бодрата смяна.

„Тия младите сега само за анаболи мислят, за нищо не стават“, цъкат загрижено гларусите ветерани. Няма ги в такива количества и западнячките, тръгнали из родината, за да опитат екзотичната прелест, докарвана от ласките на социалистическите любовници. То и социализъм уж няма. ГЛАРУСИТЕ – ЕДИН ИЗЧЕЗНАЛ ВИД-1 ГЛАРУСИТЕ – ЕДИН ИЗЧЕЗНАЛ ВИД-1 ГЛАРУСИТЕ – ЕДИН ИЗЧЕЗНАЛ ВИД-1
С фотографа Цецо Томчев сме решили да посетим легендарния в миналото бар „Занзибар“ в Обзор и точно паркираме пред него. На гости ще сме на още по-легендарните местни гларуси, повечето от които вече надминават шейсетака. Има и няколко „младежи“ на по 40-50, но те са изключение. Посрещат ни като царе.

Жегата е нечовешка.

По този повод, за да мирясат в редакцията,откъдето са ни пратили командировка и напират за актуални материали, Цецо снима как две счупени яйца са се опекли на очи на капака на служебната „Шкода“, където сме ги метнали предвидливо. Изпращаме тутакси снимката в София с кратък образен текст за зверската горещина. Забравяме само да уточним, че не сме имали време да чакаме яйцата да се опекат на капака, а се наложи преди това леко да ги запържим на котлона в бар „Занзибар“. Да спестим време, иначе в тая жега сигурно щяха да се опекат.

И пак сядаме при гларусите ветерани, чиито подвизи се равняват поне на тези на Крали Марка

Особено на легендата Бат Петьо Пендара от Бургас, за когото и филм са снимали навремето.
– Помниш ли какви лакърдии ръсеше? – оживява се Краси. – Така говореше той, за майтапа. Вика: „Седя на пристанището и гледам една чехкиня, ама като сълза красива. Плаче, че си изпуснала във водата златния пръстен. Гмурнах се и почти веднага го намерих, ама нали трябва да я впечатля и по-дълго да поседя под водата… Седнах си на дъното. Изпуших една цигара, изпуших втора и накрая изплувах. Викам: „Заповядайте, мадам“. Още същата вечер я пернах.“
Гларуското войнство се дави от смях, за момент ти се струва, че времето се е превъртяло и тези юнаци пак са на 20. Толкова момчешки се хилят.
– Да беше тук наш бай Митко, и той е голяма легенда, какви неща щеше да разкаже, ама не ще да дойде. Два пъти пратих да го викат, не иска – подхвърля някой.
Язък…
– Тоя още ходи по плажа и се пери – обяснява най-младият.
– Глей, глей, вижте само кой идва – провиква се Краси.

Очаквайте продължението:

Колко полезна Ви беше тази публикация?

Кликнете върху звезда, за да оцените!

Среден рейтинг 0 / 5. Брой гласове: 0

Няма гласове досега! Бъдете първият, който оцени тази публикация.

Тъй като намирате тази публикация за полезна...

Последвайте ни в социалните мрежи!

Съжаляваме, че тази публикация не беше полезна за вас!

Нека подобрим тази публикация!

Кажете ни как можем да подобрим тази публикация?

Може да харесате още

За нас

Онлайн списание

E-mail бюлетин

@2022 – 2024. All Right Reserved InfoMax. Уеб дизайн от MOXX Advertising