Въргала влезе в Сливенския женски затвор и за малко да не излезе, това е факт. Описано е даже в книга. Най-отдолу пише и в коя.
Триста и десет жени, които не са виждали мъж от години, пищят, реват като деца, раздират си дрехите, смеят се, танцуват като бесни вакханки, изпаднали в транс, крещят с пълен глас .
Само дето не са облечени като менади или вакханки, а в униформи.
Тук е адът, но за тях в момента се е отворила вратичка към рая, свободата ги е връхлетяла, маскирана като няколко мъжаги с китари.
Мястото е Сливенският женски затвор
Пред лишените от свобода жени едошла рок групата от бивши пандизчии „Отряд 13“, водена лично от продуцента си Влади Въргала.
Момчетата пеят на сцената една от песните си, която е посветена на митичен и могъщ пандизчия, на когото му писнало да седи в затвора и просто си излязъл, минал през стената. Залата повтаря като могъщо ехо:
„Влад Мал Мук твърд като клинкер
мек като памук“.
Женската маса се люлее като тъмно, топло, дори врящо море… Пригласят като един. Цари маниакална истерия, на която всяка световна група може да завиди. Въздухът направо се е накъдрил от възбуда и крясъци.
– Въргал, ти си всичко, ти си мъжът на моя живот. Ела да лежиме заедно – вика една вевероятно яка пандизчийка и се опитва да го докопа с ръцете си като лопати. – Ела тук, ела…
– Чочо, обичаме те – крещи в транс цяла групичка ниско подстригани, но интересни дами.
– Има една песен, в която осъденият говори на детето си, не мога да опиша как плакаха всички на нея. След като и социалният работник от групата Калин Гайтанджиев се разтърси… – обяснява ми по-късно Влади Въргала. – Говорих с жени, осъдени на доживотен затвор, с момиче като сълза красиво и нежно, на което предстои да лежи 5 години. Беше й втори ден.
– Добре де, не я ли попита за какво е там, да ти разкаже историята си – питам го не толкова аз, колкото уродливата професионална деформация в мен.
– Ако някой иска да ми каже за какво е осъден – да, ако не, аз не питам – казва Влади, намеквайки ми деликатно за нея. – Не ме интересува сензацията, а хората. Имаше една жена, осъдена за много тежко престъпление. Името й е някакво турско, не мога да се сетя сега, но означаваше „Бистър ручей“. Аз по-смирен човек от тази жена не познавам – продължава той замислено.
Усещам, че наистина е разчувстван и съпреживява страданието на тези жени, престъплението и наказанието им. Пишейки тези две думи, с удивление откривам, че моят стар приятел Влади Въргала всъщност го движат страстите на героите на Достоевски – изкуплението, страданието, светлата идея, която трябва да се изстрада и да се отговори на въпроса за нейната цена. Такива като него вече няма много. Във „ВИП Брадър“ непрекъснато повтаряха някакви думички, че звездите имали сърца. Това много не го вярвам, но той наистина има. И е огромно, като на теле.
Откъс от книгата „Българи от ново време“, издателство „Сиела“
Очаквайте:
Влади Въргала седна в стола на премиера, Кофе стенографира.
Влади цака за АЕЦ Козлодуй и още много истории.
