Светослав Пинтев
Навръх Коледа в съня си, като праведник, от тази свят си отиде моят близък приятел и колега Цветан Томчев, с когото сме обикаляли по света и у нас, дори открихме в Болонския университет средновековна карта с две Българии. За нея ще ви разказвам отделно.
В последната година и нещо Цецо се бореше активно срещу бруталната путинистка пропаганда на Петър Волгин в БНР и организираше ежеседмични протести пред радиото с искане за оставка на генералния директор и водещия . Това усилие го довърши вероятно, но той вярваше , че го дължим на децата си. И е точно така.
Протестите пред радиото продължават всяка събота, дано някой по върховете се усети, че путинизма вече е много близо до нацизма и тази пропаганда трябва да бъде пресечена веднъж завинаги.
Миналата нощ сънувах Цецо, а на сутринта попаднах в архива си на интервю, коато съм правил с него, за историята на българската фотография, която той активно проучваше. Това , ако не е знак свише, здраве му кажи. Ето интервюто:
Цветан Томчев е един от известните български фотографи, основател на „БГ прес фото“, автор на много книги за фотография, издател на други. Преподава фотография в Нов български университет.
Ръководи фотоотдела на вестник „Дневен Труд“, където всеки ден е потопен в актуалните събития и заедно с колегите си улавя миговете в кадри, които пишат историята на нашето време.
Това не му пречи да е всеотдайно отдаден на историята на българската фотография, да рови в архивите и спомените, за да изучава живота и делото на тези, които са били преди нас, за да не бъдат погубени миговете уловени от тях. Неговата мисия е да покаже онази дълга редица имена от миналото, без които в нито една област не би могло да има бъдеще.
Изуми ни това колко интересни неща има за разказване той. Затова сме решили да направим серия от интервюта с него на тема фотографията вчера, днес и утре.
– Цецо, ти си един от хората, които излъскват стария блясък на фотосите, припомнят имената на пионерите, стремят се да припомнят отдавна забравени истории. Защо го правиш?
Една от емблематичните снимки на Цветан Томчев от първите свободни митинги.
– Причината, за която веднага се сещам е, че българинът е загубил, като цяло, паметта си. Като си помислиш хората не си знаят родовата история. Това не се поощрява в училище, което води до следващи неща…Много хора напускат България по икономически причини, заселват се някъде в чужбина. В един момент решават да продадат имотите си. Те са забравили вече какво има вътре, няма кой да провери тези неща. Старите книги, документите на техните баби, дядовци, албуми със снимки се отзовават на битаците или в кофите за боклук. По този повод. В момента са напълно изчистени, изчезнали, изличени безброй много фотографии, фотодокументи. Това е същото като да оставиш портретите на бабати и на дядо ти да се валят из боклуците на битака или просто да изчезнат завинаги.
– За тези неща специално ще говорим. Разкажи ни за пионерите на фотографията в България. Знае ли се кой е първият ни фотограф?
– Знаем за първия български фотограф благодарение на изследователя Петър Боев, който работеше активно през първите години на комунизма и в първите години на демокрацията. Той е издирил документи за него. Казвал се е Анастас Иванов, от Враца. Произхождал е от заможно за времето си семейство. Изпращат го да учи в Белград, защото там е живеел брат на баща му, който е бил търговец там.
– Кога става това?
– Това става около 1840 г.. Постъпва в училище, където се изучавало рисуване, художествени науки. В един момент тогавашният сръбски крал обявява конкурс , в който да се изработят клишета, дървени щампи, с които да се отпечатат някакви документи на кирилица. Тогава Анастас е бил още ученик, но спечелва кралския конкурс. Той изработва клишетата, по тази причина получава стипендия и указа на краля, с който го изпращат във Виена да учи цинкография.
– Истинска наука за онова време…
– Да, тя учи как се изработват всички букви и клишета за печатарството, за вестникарството. Там той се запалва от фотографията. Има изключително много интересни неща за него. Той си купува голяма камера през 1840 г. Това е един голям апарат, който по отова време е изглеждал като един сандък, един куфар. С нея се е работило по старите желатинови процеси . Още по-любопитен факт е, че той, увличайки се по фотографията купува . Купува си един от първите т.нар. тогава стерео фотографи, те тогава излизат на мода, с два обектива, които дават възможност да се вижда триизмерно изображение, когато го сложиш вътре в кутията. Най-любопитното е, че някъде в онези години, когато живее във Виена е спонсориран от един виенски оптик и прави фотографска изложба.
– Първата фотографска изложба на българин вероятно?
– Да, още през 1842-1843 г. Ние имаме човек, който прави изложба. Той показва пейзажи от град Виена. По-късно си променя фамилията от Анастас Стоянов на Анастас Стоянович, защото става сръбски поданик. Връща се в Белград, където приема да стане придворен фотограф на краля. Снимал е много важни събития за сръбския кралски двор. Още във Вина се жени за австрийка, от нея има син. Поне аз знам за един от синовете му, който завършва архитектура и е автор на проектите на сградите на Народното събрание, БАН и още някои емблематични сдания от този период. Той е завършил архитектура във Виена. Кметът на София, мисля, че Димитър Петков, го кани да се заеме с проектите. Той научава, че е наше момче и му предлага. Рекъл му: „Искам евтино, като за нас, щото нямаме пари…“
– Естествено…
– Баща му Анастас Стоянович се пенсионира като придворен фотограф на сръбския крал и отстъпва ателието си на втория по значимост вбългарската фотография в началото на историята й- Атанас Карастоянов, който поставя началото на цялата плеяда фотографи Карастоянови, той е техен родоначалник. И до днешно време продължава тази традиция. Аз имам една студентка, която е потомка на рода Карастоянови и учи фотография. Атанас Карастоянов е снимал Васил Левски.
Да не говорим за организираното изхвърляне, абсолютното безхаберие, което се прояви с идвамето на демокрацията по отношение на старите комунистически архиви на вестниците
