Светослав Пинтев
Днес е велик ден. 22 септември 1908 г. е денят на окончателното ни Освобождение от Османската власт.
Според Берлинския договор от 1878 г. Княжество България остава васално на Османската империя, а този ден ни донася истинската свобода, като държавата ни се появява отново на картата на Европа и света.
Независимостта на България е обявена със специална церемония на 22 септември 1908 г. в църквата „Св. 40 мъченици“ в подножието на историческия хълм Царевец, Велико Търново.
Същата, която е построена и изписана от цар Иван Асен II върху по-малка църквичка, посветена на Богородица, в чест на голямата му победа в Битката при Клокотница на 9 март 1230 г. (ден на Свети 40 севастийски мъченици). От това място тръгва и въстанието на царете Асен и Петър.
На 22 септември 1908 г. в историческата църква
Фердинанд I е провъзгласен за цар на българите,
което вбесява руския цар и император Николай Втори, претендиращ, че само той има право на тази титла.
На следващия ден Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина.
На 21 септември вечерта министър-председателят Александър Малинов посреща княз Фердинанд I , който пристига с военния параход „Хан Крум“ в Русе. Съвременници разказват, че от притеснение князът е прекарал цялото пътуване в корабната тоалетна, където умувал да се съгласи ли на този дързък акт. Но вече нямало връщане назад.
На борда на кораба княз Фердинад I обявява пред премиера Александър Малинов и министрите му за решението си да провъзгласи Независимостта и да възстанови Царство България в старата столица Търново.
Разговорът е
разказан от самия министър- председател Александър Малинов:
„В Двореца на 20 септември се получи една телеграма, в която Князът молеше да ми бъде предадено желанието му, щото с всичките си другари /министри/ да се намеря в Русе, гдето щял, идещ от Румъния, да пристигне… Пристигнали там, отидохме на пристанището да го посрещнем. Когато яхтата му „Хан Крум“ акостира и хвърли котва, бяхме помолени да влезем всички в парахода. Тук Князът, като се здрависа с всички министри и поразмени с тях по някоя дума, ме помоли да се оттеглим на „съвещание“, както се изрази той. В салона на парахода, гдето ставаше това съвещание, Князът каза: „Е, господин Малинов, най-после дългоочакваният ден от Вас и мен, от целия български народ дойде. Решението, което взехме в Карпатите, време е да турим в изпълнение. Намислил съм това да сторим във Велико Търново, старата столица на българските царе… “
Князът и правителството тръгват към Търново. Влакът спира за отдих на гара Две могили. Там Александър Малинов съставя манифеста за Независимостта, под който се подписват новият цар Фердинанд и министрите му.
Отхвърлянето на османската власт от България е последвано от светкавично анексиране на османските провинции Босна и Херцеговина от Австроунгарската империя, както споменахме, очевидно става дума за съгласувания действия. Развихря се една от големите кризи в международните отношения в навечерието на Първата световна война.
Независимото Царство България е признато за такова от Великите сили чак през пролетта на 1909 година.
През април 1909 г. са подписани българо-руски, руско-турски и българо-турски споразумени, като с тях Русия опрощава османските задължения, останали от войната от 1877 – 1878 г., като Османската империя се отказва от всякакви финансови претенции към бившето трибутарно княжество България, а
България трябва да изплати 82 милиона франка на Русия
за 75 години.
Предисторията също е интересна. Благоприятни условия за този велик акт настъпват през лятото на 1908 г. , когато в Османската империя избухва Младотурската революция, а Великите сили се занимават с френско-германския спор за Мароко, като Австро-Унгария дори не крие, че иска да анексира Босна и Херцеговина. По железопътните линии Мустафа паша – Белово и Търново – Сеймен – Ямбол започва стачка.
Правителството на Александър Малинов конфискува в началото на септември жп линиите, собственост на компанията на Източните железници.
Chemins de fer Orientaux (в превод от френски: „Източни железници“) е концесионна компания за построяване и експлоатация на железопътни линии в европейската част на Османската империя.
Има и друг проблем.
В края на август българският официален представител в Цариград – Иван Гешов е пренебрегнат на честванията на рождения ден на султан Абдул Хамид II, което води до рязко изостряне на българо-османските отношения.
Под жестокия натиск да върне конфискуваните жп линии, на 16 септември правителството на Александър Малинов отказва подчинение на султана, без да съгласува действията си с Великите сили, които са гаранти на Берлинския договор.
Предишните седмици
Русия се опитва да спре българските действия,
поне докато се разбере с Австро-Унгария за ревизия на договора , за да спечели изгоди за себе си, иска и отваряне на Проливите за руския флот. От своя страна, Австроунгарската империя настоява за незабавното връщане на Източните железници, за да направи отстъпка по въпроса за българската независимост.
На неуверените заплахи за изпращане на войски от Османската империя България отговаря с всеобща военна мобилизация, като обаче заявява готовност за мирно уреждане на въпроса.
Берлинският договор е нарушен и от София, и от Виена, а Великите сили изобщо не са готови за голяма война, затова тръгват към дипломатическото признаване на българската Независимост.
