В нощта на 27 срещу 28 февруари 2015 г. бившият руски вицепремиер Борис Немцо беше прострелян шест пъти в гърба на Големия Москворецки мост, съвсем близо до Кремъл, където
и муха не може да бръмне,
ако не ее под контрола на властите.
Той беше един от организаторите на антикризисното шествие „Пролет“, насрочено за 1 март в Марино (Кремъл разреши точно такъв маршрут).
След убийството на Немцов форматът трябваше да бъде променен: вместо шествие на 1 март опозицията проведе шествие в центъра на Москва в памет на Немцов (днес е трудно да си представим, че това е било договорено преди 9 години ). В шествието участваха десетки хиляди.
Липсваше само Навални,
вторият основен организатор на марша „Пролет“, който в този момент излежаваше 15 дни административен арест за разпространение на листовки в столичното метро за предстоящ митинг на опозицията. Навални ще бъде освободен от центъра за временно задържане след шествието в памет и погребението на Немцов. И ще го надживее точно с 9 години.
На поредната годишнина от убийството на Борис Немцов Новая газета Европа припомня основните етапи от живота на човека и политика, които толкова точно предсказаха резултатите от управлението на Путин и войната с Украйна.
„Имаш ли съвест?“
Борис Немцов е роден в Сочи през 1959 г., след което семейството се премества в Горки (сега Нижни Новгород). Баща му напуска семейството рано (Борис е едва на 4 години).
Бъдещият политик и по-голямата му сестра са отгледани от майка си, педиатърът Дина Яковлевна Немцова. Тя по невнимание тласка сина си, който успешно преследва кариера в науката, в политиката в края на 80-те години, шегува се той.
„В Нижни Новгород комунистите започнаха изграждането на ядрена котелна централа –
ядрена топлоцентрала (ACT)
Те предложиха загряване на вода в ядрени реактори и след това изпомпване на тази вода под високо налягане в къщи в Нижни Новгород чрез система от топлообменници. Тъй като по това време страната мълчеше, никой дори нямаше намерение да пита никого за нищо – те започнаха да строят“, пише Немцов в книгата си „Изповедта на един бунтовник“.
„Но
Нижни по същество не е робски град,
ние имаме обществена организация „За ядрена безопасност“, чиято основна задача беше да предотврати изграждането на същата тази котелна централа. Дори майка ми започна да събира подписи срещу този проект на площад Горки. Всъщност благодарение на майка ми влязох в политиката. Тя ми повтаряше едно и също: „Вие правите наука, която никому не е нужна, а тук ще строят атомна котелна. Имаш ли съвест?“
Според Немцов майка му настояла той като физик да напише статия за вестника за неуместността на подобен експеримент. „Обикновено пишех научни статии, но тук трябваше да напиша популярна ,за хората. След тази публикация получих хиляди писма от читатели. Спомням си как седях пред бюрото си, отрупано с писма. Тези хора жадуваха за истината и когато чуха аргументите ми, просто нямаше как да не ме подкрепят. Ето как
по време на „съветската епоха“
– това беше през 1987 г. – започнах да работя с обществеността. По-късно, когато вече сериозно се занимавах с политика, майка ми беше много притеснена, че ме е тласнала по този път, но беше твърде късно, както се казва, влакът беше тръгнал“, спомня си Немцов в интервю.
Скоро след историята с атомната котелна централа (в крайна сметка властите отказаха да я построят), Борис Немцов, придобил популярност, беше номиниран за кандидат за депутат от СССР през 1989 г.
Той стана единственият руски политик, който
интервюира академик Сахаров,
малко след завръщането му от изгнанието в Горки.
През 1991–1997 г. Немцов е най-младият губернатор (на Нижегородска област) в нова Русия.
Президентът Борис Елцин симпатизира на Борис Немцов, отдавайки почит на неговата енергия и почтеност. При това не само в случаите, когато гледните им точки не съвпадат.
Борис Немцов трябва да бъде убеден да напусне губернаторския си пост и да се премести в Москва.
През март 1997 г. дъщерята на Елцин Татяна Дяченко (сега Юмашева) пристига специално в Нижни Новгород. Преговорите им продължиха през цялата вечер и почти цяла нощ.
След смъртта на Немцов Президентският център на Борис Елцин публикува непубликувани досега мемоари на политика за това как той е взел едно от най-важните решения в политическата си кариера – да се премести в Москва.
„Внезапно Валентин Юмашев (тогава ръководител на администрацията на Елцин, съпругът на дъщерята на Елцин Татяна Дяченко. – Ред.) ми се обади и каза: „Сега Таня ще дойде при вас, тя вече е тръгнала с кола от Москва за Нижни. Таня трябва да ви каже едно много важно нещо, изслушайте я внимателно и вземете предложението й сериозно, тъй като това не е просто нейното предложение, а предложението на Борис Николаевич Елцин.
И след обаждането на Валя, буквално час по-късно, Березовски нахлува при мен и казва, както обикновено, с леки думи: „И така, Бор, решението е взето, ние те назначаваме в правителството“.
Татяна Борисовна дойде в кабинета ми, тя дойде развълнувана и каза, че Борис Николаевич ме кани да отида
на работа в правителството,
на което аз й отговорих: „Таня, честно казано, не искам да работя в правителството. правителство, позицията там е разстрел, аз не познавам добре Москва и не знам добре всичките ви трикове. Вижте, Борис Абрамович току-що изскочи оттук… И изобщо всички тези ваши обичаи и традиции не ми харесват, няма да го направя.
В резултат на това говорихме с нея до късно през нощта.
Беше трудно да ме отмести от мъртва точка и единственият аргумент на Таня, който ме победи, беше следният: „Когато ти беше трудно, баща ми ти помогна.“
Това беше абсолютната истина, той наистина се отнесе много благосклонно към мен. Знаете цялата тази история за наследници и така нататък, но въпросът дори не е в приемствеността, а в това, че той наистина помогна на Нижни Новгород и ни позволи да реализираме големи програми, включително във военни заводи. И когато Таня каза: „Сега баща ми се чувства зле (а това беше началото на 1997 г., Борис Николаевич наскоро получи инфаркт), време е да му помогнете.“ Тази фраза ме събори .
…Като цяло не съжалявам за случилото се, защото безценният опит, който придобих в Москва, едва ли бих могъл да натрупам в Нижни.
Операция Бели панталони
През 1997–1998 г. Борис Немцов е министър на горивата и енергетиката на Русия, след това вицепремиер на руското правителство, оглавявано от Виктор Черномирдин, последван от Сергей Кириенко.
В правителството на Черномирдин Немцов беше запомнен, наред с други неща, с това, че дойде на летище Внуково, за да посрещне азербайджанския президент Гайдар Алиев ( в Москва на официално посещение) в черно клубно сако и бели панталони.
„Веднъж в живота си наруших протокола и сега цялата страна знае за това, не, не, но до ден днешен някой ще ми напомня за този срам: историята за това как срещнах президента Алиев по бели панталони. „Проклинах този ден, но моето покаяние не променя нищо“, каза Немцов в книгата „Изповедта на един бунтовник“. – Разбира се, има основателни причини за оправдание. Да започнем с това, че изобщо не трябваше да се срещам с Алиев. Спокойно карах за работа, жегата беше 35 градуса, ужасна задух… Изведнъж се обади Черномирдин и ми нареди спешно да отида във Внуково, за да се срещна с Алиев.
– Виктор Степанович, в сърцераздирателно облекло съм.
– Носите ли шорти?
– Не, по-лошо: в бели панталони и тениска.
„Нищо, няма лошо“, каза правителственият глава.
– Значи не е мой ред, а на Чубайс.
„Вече включихме Чубайс в друга работа“, сопна се Черномирдин.
Трябваше да обърна колата и да се втурна към летището. Не оставаше време нито да се прибера, нито да се преоблека до магазина. Когато пристигнах на летището и погледнах служителите на външното министерство, разбрах, че дори няма да мога да взема костюм назаем от някого, защото, за късмет, служителите бяха много дребнави. Нямах друг избор, освен да сваля сакото на пазача със златни копчета и да отида до прохода.
Гаар Алиев излезе в черен вълнен костюм, бяла риза и тъмна вратовръзка. Целият изпотен. Той ме прегърна и каза тихо: „Аз съм против този идиотски протокол от съветско време.“
***
Няколко дни след фалита на 17 август 1998 г. правителството на Кириенко е освободено, Немцов става временно изпълняващ длъжността заместник-председател на руското правителство. Според списание „Профил“ Борис Елцин се обадил на Немцов и казал, че няма нищо общо с кризата и затова ще работи до 2000 г., но Немцов отказал от солидарност с Кириенко.
Той подаде оставка, която Елцин уважи.
Путин
През август 1999 г. Немцов говори положително за назначаването на неизвестен член на КГБ Владимир Путин за председател на руското правителство: „За десните сили Путин е напълно приемлива фигура. Той е ефективен, опитен и интелигентен човек“, каза Немцов.
И след създаването на партията Съюз на десните сили, Немцов нарече Путин най-достойният човек от всички кандидати, които възнамеряват да участват в руските президентски избори през 2000 г. „Поне аз ще го подкрепя по всякакъв възможен начин“, каза политикът по радиостанция „Ехо Москвы“.
Впоследствие Немцов призна, че
подкрепата му за Путин е била грешка
Той, за разлика от много руски политици и опозиционери, изобщо не се страхуваше да признае грешките си. Той призна, че през 1999 г. Съюзът на десните сили е подкрепил Путин.
„Имахме труден разговор между петима – Кириенко, Чубайс, Гайдар, Хакамада и аз. Хакамада и аз бяхме против подкрепата на Путин. Останалите бяха „за“. Резултатът бе 3:2 в полза на Путин. Това не е Аржентина-Ямайка… Партията прие позицията на мнозинството. Ирина и аз останахме неубедени… – спомня си Немцов в книгата си „Изповедта на един бунтар“.
— Името на Путин се появи във времето, когато оставаха месеци до изборите. Елцин не вярваше на Примаков, Лужков или Черномирдин. Околните го убеждаваха: имаме нужда от президент, който да гарантира личната му сигурност. Околните
не се интересуваха накъде ще поведе страната новият президент,
те мислеха за себе си. Така те избраха кандидат, който да отговаря на техните интереси. С Немцов всичко им беше ясно, Явлински през цялото време им се караше, Степашин се оказа твърде гъвкав. Околните търсеха човек, който да им дължи всичко, надежден човек, който да държи на думата си.
Тогава малко хора знаеха кой е Путин. Той беше толкова незабележим, че дори секретарката ми не реагира на него. Един ден директорът на ФСБ ме вика на рецепцията и секретарят отказва да ме свърже и изисква да се представ4.
Той отговори: „Владимир Владимирович Путин, директор на ФСБ“. Секретарката ми казва: „Звъни някакъв Путин. Казва, че е шеф на ФСБ. Какво да правя с него?“
Очаквайте продължението
