06 / 21 / 2024
Новини Смях през сълзи БИЛ КЛИНТЪН НА КУПОН В СОФИЯ-1

БИЛ КЛИНТЪН НА КУПОН В СОФИЯ-1

Първата вечер, когато пристигна Негово превъзходителство Уилям Джеферсън Клинтън

0 коментари
БИЛ КЛИНТЪН НА КУПОН В СОФИЯ-1

От книгата „22 истори със звезди“, издателство „Ентусиаст“, още нещо от репортерските бележници.

Намирам  това в сайта на БНТ  и докато чета ме обхваща нещо като отвращение  :

21 – 23 ноември 1999 г. Бил Клинтън в България. Първо посещение на американски президент у нас.

Посещение на американския президент Бил Клинтън в България. Подписана е двустранна Декларация, с която се поставя началото на отношения на стратегическо партньорство и сътрудничество. Чрез своя президент САЩ публично признават страната ни за свой съюзник и партньор. Клинтън благодари на няколко пъти на България за нейната последователна и твърда проамериканска позиция по време на войната срещу Югославия. Посещението се оценява като връх в цялата история на българо-американските отношения.

 

Така  се убива историята, беше много по-вълнуващо.  Да ви разкажа как аз ги видях нещата. Пак се налага за използвам записки от сивия ми тефтер, който в  този случай е доста подробен. Ето:

Бил Клинтън се оказа един дивен купонджия. За два дена пребиваване в България направо ни разказа играта. Не се спря тоя човек да обикаля по нощите из София и това е.
Още преди да долети, в американския културен център, където трябваше да ни дадат акредитациите за официалните събития с него, ни направиха на маймуни. Едно, че ни проверяваха на входа все едно сме банда моджахидини. Милена даже я накараха да си пръсне демонстративно от дезодоранта да не би внезапно да атакува и да упои някой американец. Тя е метър и петдесет с вдигнати ръце, но очевидно е много опасна. Второто, което ме вбеси:  дадоха ни много по малко акредитации, отколкото трябваше. Една българска дама, не твърде симпатична, отсече, адски високомерно:
– Това е – и ми бутна някакво картонче. Това било акредитация.  А на нас ни трябват точно пет такива. Това „това е“ беше повече от достатъчно, за да ме накара да вдигна в американското посолство приятен български скандал. Още повече, че тя и по телефона се държеше все едно стои две стъпала по високо от Господ – Бог. Много лошо, госпожо.

Докато крещя чувам руска реч и това незнайно защо леко ме успокоява.
– Вот, с Президентства так дали. Они составили списки- обясни на някакъв странен руски брадатият чичко седнал до нея. Не го пощадих и него. Крещях си на воля. Наистина ме бяха хванали лудите.  Малко по късно разбрах, че брадатият чичмко е самият американски посланик Н.П. Ричард Майлс. Малииииииииии…….. Бай, бай-Америка, бай-бай лайф. Никога няма да видя страната на неограничените възможности. Ако знаех, че е той, обаче щях да го насмета и повече. Друг е въпросът, че той, може би беше прав. От родното президентство, като, че ли ни скроиха този гаден номер .

Както и да е. Първата вечер, когато пристигна Негово превъзходителство Уилям Джеферсън Клинтън. Президент на Съединените американски щати,  се разделяме на два екипа. Миленка отива да го чака на летището, а аз кеся с топ-фотографа Цецо Томчев пред „Шератън“, за да го щракнем как се прибира в хотела.

Висим си с Цецо като първо либе на извор, но той изобщо не благоволява да пристигне. Ченгетата са оградили хотела с два кордона, американци малко по дребни  от бронираните джипове наоколо, се мръщят свирепо насреща ни. От „Сикрет сървиз“ са момчетата.  Дъжд вали, вятър вее. Бил го няма никакъв, а е кацнал на летището отдавна. Дори да се придвижваше с каручка или пеша, за два часа все трябва да се добере до „Шератън“ . А е малко вероятно да е избрал тези начини за преминаване през София.

Полицаите се ни изтикали чак от другата страна на тротоара срешу Шератън и не щат и дума да чуят да се приближим по-близо, та да може Цецо да снима по-добре палавия президент на САЩ, наш нов голям брат. От време на време правя  рутинни опити да се мушна бързо между полицаите, но те още по- бързо ме мяткат обратно в тълпата. Не помага нищо. При един от опитите ми изнервено ченге ми изкрещява:
– Ти луд ли си, бе. По покривите е пълно със снайперисти. Едно по рязко движение и си гушнал букета. Ще ти спраскат главата като една презряла диня. Стой мирно, особено като пристигне.
–А стига- е единственото, което успявам да кажа, представяйки си, че загивам от приятелския огън на братята- американци.

-Нема стига. Сериозно ти говорим. А и ние както не сме спали от два дена може да вземем да се изнервим и…- обяснява мило ченгето и се изхрачва юнашки в неутрална посока.
Гледам по покривите за снайперисти. Добре са се скрили гадовете. Нищо не виждам. Най- накрая забелязваме едно тъмно петно с очертанията на човек да  мърда напред-назад по покрива на „Шератън“. Цецо опита да го снима. Насочи към него апарата, ония се скрие, после пак се показва. Цецо пак го насочи, ония пак се скрие. Накрая успя. Щракнахме си го за спомен. Дето викат индианците -сиукс-дакота,  уловихме духа ме в квадратче. Ще изпратя фотографията на майка му снайперистка в Америка.

Цецо опитва пак да го снима. Играят си на покажи се, откажи се. Гледат се двамата през оптиката, единия на апарата, другия през тази на снайпера и си прекарват времето екстра. Цецо си натиска копчето, святка си със светкавицата. Кой знае и ония пич как го сърбят пръстенцата да натисне и той неговата си джаджа – спусъка. Въздържа се, засега.

Колко полезна Ви беше тази публикация?

Кликнете върху звезда, за да оцените!

Среден рейтинг 0 / 5. Брой гласове: 0

Няма гласове досега! Бъдете първият, който оцени тази публикация.

Тъй като намирате тази публикация за полезна...

Последвайте ни в социалните мрежи!

Съжаляваме, че тази публикация не беше полезна за вас!

Нека подобрим тази публикация!

Кажете ни как можем да подобрим тази публикация?

Може да харесате още

За нас

Онлайн списание

E-mail бюлетин

@2022 – 2024. All Right Reserved InfoMax. Уеб дизайн от MOXX Advertising