04 / 17 / 2024
Новини Смях през сълзи „Българи от ново време“, откъс 1 !!! Всички българи са звезди

„Българи от ново време“, откъс 1 !!! Всички българи са звезди

0 коментари
„Българи от ново време“, откъс 1 !!! Всички българи са звезди

„Българи от ново време“, издателство „Сиела“, откъс 1

Сядам да пиша книга, наречена „Българи от ново време“, която да опише отделни впечатляващи екземпляри от нашето българско племе, за да улесня бъдещите археолози, ако светът загине, както сериозно ме наплашиха в нета.
Искам да кажа на космическите изследователи само, че ако някъде прочетат или чуят на запис, че българите сме много завистливи копелета, да не го вярват. Това е любимата тема в разни предавания, всякакви необработени гении си използват телевизионното време да се жалват от тази „национална черта“ на българския народ. Ако ви попадне в космоса запис от такова предаване, хвърлете го обратно в пространството.

Пиша всичко това, за да остане във Вселената някаква следа от нас българите и след края на света.
Ползвам репортерските си бележници, които съм изписал през последните няколко петилетки, пълнейки ненаситната паст на всекидневника, както и да се е казвал той. Ще затворя написаното в бутилка и ще го хвърлям към небето, докато то я приеме и тя се зарее в Космоса, за да достигне до бъдещите археолози, а може и докато бутилката не ми счупи главата. Както правеха сладурите от племето чоса във филма „Боговете сигурно са полудели“.
Ако по някаква случайност светът не свърши, нека децата ни се ориентират след години какви сме били българите от нашето време. Ще се опитам да го покажа в целия му блясък и мрак, гледано от малката ми журналистическа камбанарийка, разказвайки за онези хора, с които работата ме е сблъсквала, а и за тези, за които първо се сетя.

 

И така, господа съдебни заседатели от бъдещето…

„Ледът се пука“, би извикал бодро Остап в този исторически момент на криза и разгул. Навлизам плавно, като „Титаник“ в айсберг, от журналистиката в литературата.
Преди години, като студент по българска филология, се напих в барчето на Армейския театър с един брадат любител на водката, който се оказа извънредно подла и подмолна литературна гад. Ужасно чудовище. Не ме предупреди, че е известен в някои среди български поет. На другия ден имах изпит по „Нова българска литература“ в Университета. Познайте какво въпросче ми се падна.

Да, анализ на творчеството на този същия български поет,

което, за разлика от него самия и алкохолните му приоритети, изобщо не познавах. После цяла вечер го търсих по кръчмите, за да го пречукам по някакъв особено брутален начин. Надявам се никога да не бъда на неговото място. То няма и начин. Всъщност това няма никаква връзка с настоящото повествование.
Тази странна книга ще я започна с политиците, но няма да се разпростирам твърде много върху тях, че и без това подвизите им извират отвсякъде.
Ще нахвърлям случки с представители на нашата нация от различни „класи, пол и занятие“, както казва народният поет, следи от които са останали в репортерските ми тефтери, а и някои мои волни мисли, които спокойно може да прескочите.

Вече написах една книга по подобен тертип. Казва се „22 истории със звезди“, в нея описвах разни истории с известни, не толкова известни и съвсем неизвестни, но страховито забележителни българи.

По форумите нЕекои другари ме ругаят, че съм нарекъл героите в нея звезди

Авторът искаше да каже, че всички българи сме звезди, защото се изживяваме като такива, а в действителност всички сме си едни балкански кратунки, но пак го отнесох от прогресивната общественост. „От кратунка – кратунки, от маймунка – маймунки“, пееха по новогодишните програми от времето на зрелия социализъм.
Както е известно от модерната теория на литературата,

какво е искал да каже авторът няма абсолютно никакво значение,

важна е рецепцията на творбата, важно е какви културно-исторически пластове се наслагват върху тълкуването й, и други подобни простотии. За това също имам невероятна история, която бих могъл да ви разкажа, ама не искам.
От първата си книга научих на практика онова, което вече бях прочел някъде, че половината хора ти се сърдят, че не си ги описал, а другата половина, че си ги описал. Примери дал Господ.
Слави Трифонов, на когото я изпратих по сценариста му Иво Сиромахов, например не се зарадва. Знаете как реагира той, когато не се зарадва. Бурно. Този път ме изненада. Пусна на пазара книгата си „Историите на Слави“. Сега, като навърши сакралните 44, може да осмисли идеите ми в нова светлина, а през втората половина от живота си, до 88, да стане бял и добър като фея.

Колко полезна Ви беше тази публикация?

Кликнете върху звезда, за да оцените!

Среден рейтинг 0 / 5. Брой гласове: 0

Няма гласове досега! Бъдете първият, който оцени тази публикация.

Тъй като намирате тази публикация за полезна...

Последвайте ни в социалните мрежи!

Съжаляваме, че тази публикация не беше полезна за вас!

Нека подобрим тази публикация!

Кажете ни как можем да подобрим тази публикация?

Може да харесате още

За нас

Онлайн списание

E-mail бюлетин

@2022 – All Right Reserved InfoMax. Уеб дизайн от MOXX Advertising