На 17 май 1876 г., малко преди Христо Ботев и юнаците му да стъпят на българска земя, от една лодка при с. Пожарево, Тутраканско, слизат 28 души от четата на сливналията Таньо Стоянов Куртев. Организацията и планът са пак дело на Христо Ботев. Съдбата на двете чети е сходна.
Всяка година от Тутракан започва поход по стъпките на четата на Таньо войвода (негов наследник е Радой Ралин). Инициативата е на дружество „Родно Лудогорие“, което тази година ще проведе 38-мия поход. Комендант, водач и спонсор на похода е д-р Анатолий Кънев. Ето какво го попитахме преди време.
-Как се роди идеята за похода?
– Моят тъст Борис Илиев е краевед. Негова е инициативата за похода преди години. Той е възпял в книги Лудогорието. Стана почетен гражданин на Разград. В родната му къща направихме етнографски музей за съвместното битуване между българи и турци. Миналата седмица подарихме сбирката на Исперихския музей. Беше страшно интересно – турчетата пяха български песни, а българчетата – турски. Местните казват: “Ние си живеем чудесно. Никога не сме си бъркали отношенията, но ни ги бъркат отгоре”.
Моят тъст е описал в книгите си една поучителна легенда. Българин овчарин искал да се ожени за туркиня, много богата. В едно от селата пък има джамия, направена от български чорбаджиия. По време на робството му работили турци. От благодарност, че много е спечелил с техния труд, той построил джамия.
-Кои са най-интересните места, на които спирате?
– Преспиваме на текето на Демир баба (Железния баща) при с. Свещари. Това е едно свещено място, където се наслагват кръстът и полумесецът. Преди е имало български манастир, а след това мюсюлманска гробница. Това е най-културологичната местност в България. В нея са представени седем култури и всички религии. Освен похода по стъпките на Таньо войвода нашето дружество организира и поход по стъпките на шейх Бедредин Сималии, турски военачалник с майка от български произход. Той организирал въстание в Силистра, което достигнало чак до Анадола.
