Георги Борисов Георгиев, Фейсбук
Това е Мики – нашето пиле (папагал корела). Излюпи се при нас, гледаме се 13 години вече. Красавец и умник. Знае пет мелодии, изсвирил съм сигурно десет сватби докато го науча, но сега си има репертоар.
Днес Мики избяга. Моя вина – изнесох му клетката навън и съм забравил вратичката отворена. Вътре си е на свобода и е свикнал, но навън никога не е летял. Излетя и навъртя много километри висш пилотаж. 12 часа го гоним и опитваме да го хванем а той каца от дърво на дърво и ни търси.
Преживя дъжд, гръмотевици, котки,
един кълвач го преследва и една гугутка. Накрая остана без сили и кацна на върха на един огромен орех. Само на високо летеше, а ние долу го викаме и се тюхкаме за пилето.
Облачно е и почна да притъмнява и едва го виждахме вече. И изведнъж след 12 часа викане и гонене Мики хвръкна, полетя малко и ми кацна на главата. (това му е любимата закачка). Направо замръзнах, пресегнах се с едната ръка взех го на пръста и с другата го хванах.
Истински боец е той,
преживя голямо приключение, но не се уплаши! 🙂 Имаме мокро, гладно и изморено пиле, а то си има мокри, гладни и изморени стопани.
Споделям ви нашето преживяване, за да ви кажа – никога не се отказвайте. А с любимите ви същества нищо не може да ви раздели, ако се борите за тях!
Сега Мики кълве зрънца, като картечница, а ние сме щастливи, имаме си пиле!
