Веселина Седларска, журналист и писател, Фейсбук
Много често ми се е искало да го кажа, но все ме спира това, че някой ще се обиди, че друг ще се припознае, че трети ще го разбере грешно… Но днес, когато Христо Карастоянов вече не е на белия свят, е подходящо да го кажа: българската литература е сива зона, населявана от обидно подминавани и незаслужено поощрявани автори, в която клетият читател се лута, защото нищо не го ориентира. Христо Карастоянов беше един от най-големите, но беше подценяван. Всичко, което се пише, кряска и тръби за някои автори и книги, всичко, което се премълчава за други… – в този свят на подмазвачество и стилно лицемерие нямаше много място за Христо Карастоянов. Затова днес, когато него вече го няма, ми се иска да ви кажа: не вярвайте! Не вярвайте на награди, номинации, бонбонени ревюта и други подлизурства. Радвам се, че не съм част от писателския свят – аз съм журналистка, която е написала няколко книги. То и журналистиката е същата докарана до фалит зона, но хората все някак успяват да се ориентират на кой журналист да вярват и на кой не. В литературата е по-трудно. Затова търсете – има добри български автори и книги, има. Както казваше Христо: Да четем днес умни книги, за да не четем утре забранени!
