Светослан Пинтев
Легендата разказва, че митичният за иманярите Вълчан войвода открил случайно пещера, в която е погребан не друг, а римският император Валент, загинал в нашите земи. Той е воювал срещу сасанидските перси и готите, като е взел невероятна плячка , ако се вярва на иманярските предания.
В пещерата, естествено, имало несметни съкровища и зловещи капани. Не било работа за всеки да проникне вътре. Мнозина юнаци оставили костите си по дупките.
Охранявали я огромни, но
омагьосани златни статуи
и наистина ужасни капани, измислени още от изкуснитете римски военни инженери.
Вълчан успял да ги обезвреди благодарение на ума си, който режел като бръснач, на невероятната си ловкост и инстинкт, не и без помощта на огромната сила, с която бил известен във всички български земи.
Явно комитата е бил много по-добър и печен от смотаняка Индиана Джоунс, който все пак е измислен персонаж.
А Вълчан си е историческа фигура, въпреки че около него се роди цяла митология и той премина в сферата на легенсдарното. Особено за една група хора, за тях той е бог и идол.
Всеки уважаващ себе си иманяр по нашите земи търси съкровището му – я на Станчов пулгар, я в пещерата Цанкиното врело, където четата… Това ще разкажем по-нататък.
Исторически факт е, че император Флавий Юлий Валент , възцарил се през 364 г , е убит в жестоката и прочула се през вековете като фатална за империята на Запада
битка с готите на 8 август 378 г.
край Адрианопол, днешен Одрин.
Според летописците императорът, чийто лик можете да видите на монетата му, бил люто ранен от стрела и успял да избяга със свитата си, като се укрил в крайградска вила на римски управител, но варварите я обкръжили и запалили. Всички вътре изгорели.
Иманярската легенда представя нещата по съвсем друг начин. Тя твърди, че император Валент умрял от раните си, но доста по-късно, като преторианците му си пробили път в посока Рила планина в опит да го спасят и да го скрият в някое от многобройните си скривалища там.
В подножието на планината
цезарят издъхнал
Приближените му сановници отнесли тялото на повелителя си в рилските усои и го погребали в голяма пещера, в която от много години съхранявали плячката от военните си походи. Тя още преди това била оборудвана със „система за сигурност”, която била допълнително усъвършенствана, за да пази покоя и несметното му съкровище.
Великият наш народопсихолог Иван Хаджийски описва подробно легендите и преданията на иманярите, които граничат с приказките.
В „Психология на българското иманярство“ той пише:
„В тези калета, подземия, подземни черкви, пещери, маари (дупки), някои от които представляват цели квартали или се простират по на 30 км, та дори чак от Странджа до Цариград, са скрити богатства от римско време и главно от воеводите:
поп Мартин, Вълчан воевода,
Кара Кольо, Алтън Стоян, Драгул воевода: везнета с жълтици, крина 3-4 оки маргарит, тройни пари, безценни камъни, черен – 5 аршина широк и 3 дълбок, пълен със злато – медник с цванчове, звънец с 900 рубиета, бъчва с 48 ведра злато, 18 торби пари, буре 6 мери бели пари, 44 оки злато, 21 ока саде злато, три ката пари, 26 хазни злато, два товара злато и на 13 купчини пари и всички възможни съдове, пълни с пари: ботуши, казани, гърнета, бакъри и бакърчета, харании и каравани.“
