Чета някакъв злостен пасквил срещу Кирил Маричков и „Щурците“. Когато една нация, в опита да се завърне в най-мрачното си минало, се опитва да очерни, омерзи единствените малки светулчици, които са мъждукали в онова време – то тази нация се обрича на още по-дълбок мрак.
Не е случайно, как това идва отново от кулата на Саурон и Путлеровата шайка у нас.
Ако допуснем „Бяла тишина“ да я омажат с рашистки г*вна – нищо добро не ни чака.
Не съм гледал интервюто на Кирил Маричков. Но аз лично съм бил на концерт, на който едни ченгета се опитаха да набият едни танцуващи пред сцената деца. И Кирил Маричков се приближи от сцената, гневен към тях, показа им юмрук, тегли им една майна, и ченгетата се изнизаха.
Беше в Пловдив, 85а може би.
За такова нещо се изискваше смелост…
Тео Ушев: Чета злостен пасквил срещу Кирил Маричков и „Щурците“… Нацията се обрича на още по-дълбок мрак
