Росен Петров,Фейсбук
Къде се намира това „чудо” от кости? Намира се на „пъпа” на София. А какъв е този чудовищен скелет? Това са останките от дейнотериум – гигантски бозайник, родственик на съвременните слонове, живял преди милиони години.
С какво е интересен точно този гигантски скелет? Той вероятно е най-добре запазеният в света и освен това е открит в България през 1965 г. край Село Езерово, Първомайско, от учителя в асеновградската гимназия Димитър Ковачев.
Конкретният „екземпляр” е с размери 4 м и 20 см височина и 6 м и 80 см дължина, живял е по нашите земи преди 10 милиона години
и е тежал около 12 тона
Находката може да се види в центъра на София, на петия етаж на северното крило на Софийския университет в „Музея по Палеонтология и Исторична геология”.
В това позабравено място на науката има и други много добри и изключителни експонати. Кости от мастодонти (до село Дорково, община Ракитово, е най-голямото находище на кости на мастодонти от рода ананкуси в света), мамути, саблезъб тигър, носорози, жирафи, трипръсти коне, хиени и дори много добре запазен фосилизиран скелет на „праисторически” делфин, открит в седиментни скали край Балчик.
Спомням си, че като малки ученици ни водеха често да видим „динозавъра” в Софийския университет. Разбира се, това не беше скелет на никакъв динозавър, но в детските ни очи той изглеждаше точно така. Някакво огромно митично същество, което палеше въображението ни така както го правеха романите на Жул Верн, Майн Рид или „Изгубеният свят” на Артър Конан Дойл.
Защо ви разказвам тази история?
Защото точно такива кътчета, наред с Национален природонаучен музей/National Museum of Natural History, Sofia и Национален исторически музей / National Museum of History (тогава той беше в Съдебната палата) събуждаха интереса ни към знанието повече и от най-хубавите учебници. Тогава го нямаше днешния океан от информация, нямаше „смартфони” и „ютуб”, „фейсбук” и „тик ток”, но я имаше жаждата да знаеш, както имаше и учители, които да ни заведат до подобни чудни места, за да събудят едно от най-ценните човешки качества – любопитството.
Дали днес някой води организирано и масово ученическите класове при огромния дейнотериум? Надявам се, но не съм съвсем убеден. Дали и за нас самите вече не е по-лесно да покажем „нещо” на детето си на таблета, вместо да се „мъкнем” по музеи? По цял свят палеонтологическите музеи са туристическите „бисери” на един град. У нас той е потънал в някакво странно забвение, все едно, че не се намира в центъра на София (много добър такъв музей има и в Асеновград), а на милиони години от нас.
(Снимките са благодарение на https://gpff.gea.uni-sofia.bg/bg/ и http://www.museology.bg/)
