Сицилия: Огненият остров крие и тайните на древните българи

Светослав ПИНТЕВ

„Сицилия е друг свят”, казват в Италия. Тя е направо друга реалност, бихме добавили. Островът, който ние свързваме предимно с мафията, нейните доновете и закона за мълчанието омерта, сега е  доста спокойно и невероятно красиво място
Когато стъпиш в Сицилия те обзема чисто физическа възбуда, много напомняща тази при любовна игра. Може би, защото тази земя напомня невероятно красива и

слънчева жена,

най-прекрасната, кояато някога си виждал. Аромат на цветя, разнасян от морския бриз те опиянява и си завладян от усещането, че наистина си в някакъв съвсем различен, вълшебен свят. Трябва да се усети, не може да се разкаже.

Сицилия има изумителна и драматична история, която някой път специално ще ви разкажем. Сега ще споменем, че е хранела цялата Римска империя и е пълна със стари православни храмове от времето, когато е била под властта на Константинопол, за което са помогнали българите, както ще стане ясно по-долу. .

Има теория, подкрепяна от някои от най-уважаваните специалисти, че

автор на „Одисея” не е Омир, а жена

Смята се, че е живяла някъде по бреговете на Източна Сицилия. Просто, защото всички описания от епоса съвпадат идеално с природните забележителности на крайбрежието, а нежните и съзерцателни строфи са доста различни от тези на „Илиада.”
Приближавайки Катания, главният град на тази част на острова, оставаш с широко отворена уста доста често. В морето чернеят стотици гигантски камъни, докъдето стигат очите. Местните веднага любезно обясняват, че са същите, които циклопът Полифем хвърлил по кораба на Одисей. И са абсолютно убедени, че няма кой друг да ги разхвърля така.

След това зърваш димящия вулкан Етна. В подножието му блести Катания, градът с най-вихрен нощен живот в Италия, един от най-красивите на Апенините. Лавата на Етна го е поглъщала няколко пъти през вековете, а той после отново е израства, като тя е строителният материал за всички сгради.

Според легендата в подножието на вулкана е родена богинята на красотата и любовта Афродита, наричана от римляните Венера. От тук тръгва култът към нея. Има и легенда, че Етна е ковачницата на бог Хефест, а той сам раздухва огъня. На вулкана Сицилия дължи прозвището си Огнения остров.

Нощна Катания е пир на светлината , въпреки че покрай кризата и тук лампите понамаляха значително. Via Crociferi, улицата с 120 клуба става най –многолюдна към полунощ. Стройни чернокожи момичета предлагат ласките си срещу заплащане, до тях са русите, после азиатките. Не липсват и българки.

Рибният пазар – Pescheria пък е дневната атракция. Той е на това място още от времето на римската република. Рибарите крещят като луди, предлагайки току-що извадената от морето стока. Един разфасова огромна риба -меч, друг реди змиорки, трети раци, октоподи, , калмари, като и любимата риба на император Тиберий ципура.

 

Символът на града е направеният от лава слон от градския площад, за който се твърди, че е поставен още през римската републиканска епоха.

Животното помогнало на първите заселници да изгонят дивите зверове от околността, твърди една от легендите.

Магьосникът Елиодор продал душата си на дявола и обожествил слона, но бил изгорен в подножието му от епископа на Катания през византийската епоха. Която настъпва не без българска помощ, както споменахме.

Град Катания е основан през 729 година пр. Хр. от заселници от евбейския елински град Хераклида. През 476 пр. Хр. е подчинен от тиранина на Сиракуза Иерон. При първата война с Картаген градът се съюзява Рим През 21 година преди Христа Октавиан Август му дава престижния статут на римска колония.
Първото известно изригване на Етна е през 475 г. пр. Хр. Най-мощното е на 11 март 1669 г.. Загиват над 20 хиляди души, а 50 градчета са унищожени. Катания е изпепелена. За 120 дни вулканът бълва 1 милиард кубически метра лава.
Покровител на Катания и Сицилия е Света Агата. Убита е по времето на император Деций, защото не се отказала от християнството. След смъртта й Етна изригва и има опасност лавата да залее града. Свещеници вземат булото, което покрива ковчега и. Процесията го занася с песнопения в местността докъдето е стигнала лавата и го оставят. Булото почервенява, а лавата спира пред него. От този миг Агата е покровителка на Катания.

Тук историята те потупва по рамото на всеки ъгъл, включително и нашата, тази от която хабер си нямаме. Знаете ли например, че

прабългарите стъпват на острова още през 535 г.

Най-изумителното е, че те влизат в Сицилия не от другаде, а от … Африка, като съюзници на Византия. Древният историк Прокопий Кесарийски, който е бил личен секретар на най-именития пълководец на империята Велизарий свидетелства, че ударната сила на военачалника е неговата лична конница от около 1000 души, съставена в голямата си част от български хуни, както ги нарича. Този изключителен воин с тракийска кръв, сравняван с Александър Велики и Цезар, родом от градчето Германея, намирало се на мястото на днешната Сепарева баня, получава заповед от повелителя си Юстиниан Велики

да отвоюва новия Картаген от вандалите,

които са си направили цяло кралство там. Побеждава ги с лекота, след което му е наредено да изхвърли от Италия остгготите, които я владеят тогава. Велизарий нахлува в Сицилия от Африка начело само на личната си конница, която е наполовина от българи. Слиза от корабите си в Катания, а българите и малко масагети без бой завземат тогавашната столица Сиракуза. Тогава към личната конница се присъединява цялата армия, минават през протока при Месина, навлизайки в същинска Италия.

Превземат Неапол, където и днес има планина наречна Булгерия, вероятно някои са се заселили там, обсаждат Рим. Там според Прокопий българите се отличават като изключителни стрелци с лък, като със стрелите си свалят защитниците от кулите един по един. В крайна сметка Велизарий превзема Вечния град, изгонва остготите и връща Апенините на Източната римска империя- Византия за повече от два века.

Това е първата поява на българите на Апенините,

а през вековете следват много други. Кога идват с бой, кога с добро. Известно е, че Алцек , за когото летописците пишат, че е син на кан Кубрат, т.е. брат на Аспарух се заселва мирно с хората си до днешния, град Беневенто около 657 г. Това става с разрешението на владетеля на областта. Според сайта на град Канталупо селището вероятно е основано от българския хан Алцек. Казвало се Кан Телепед – резиденция на кана. През вековете простолюдието го латинизира.
Италианския историк от средата на двадесети век Винченцо д‘ Амико смята, че около 3 милиона съвременни италианци са потомци на… прабългарите. Доказва го с антропологични тестове и документи.

И днес в Катания има много българи

Но сега те са не воини, а работници, понякога на черно. Обичат да се разхождат из направо райския парк “Вила Белини”, където всеки ден датата и годината се изписват с живи цветя.

Има дори български бар, който се държи от варненката Гинчето и сина й Киро. Веднъж в най-голямата жега ни черпиха с коняк „Слънчев бряг”, не стана ясно откъде го изнамериха, а за мезе хрупахме любимите на дон Корлеоне сицилиански сладки.

Българите най-често си чукат срещи в центъра, пред фонтана с фигурата на

младия речен бог Аменано

Забележителен е.

Фонтанът, построен през 1867 г. от неаполитанския майстор Тито Анджелини в мрамор от Карара, представя река Аменано като млад и красив мъж, който държи рог на изобилието, от него излиза вода и се излива в басейн със заоблен ръб. Водата, преливаща от тази вана, създава ефект на водопад, който създава усещането за чаршаф. Оттук и сицилианската поговорка „acqua a linzolu“ за обозначаване на фонтана.

Водата, падаща от басейна, се влива в реката отдолу, която тече на ниво около два метра под площада.

Зад фонтана, стълбище от лава камък води до Pescheria, рибиня пазар,  за който вече разказахме.

Около порутена сграда в центъра пък са се настанили няколко големи рода цигани от Разлог и Гоце Делчев, доволни, че температурите тук не падат под нулата и църквата ги храни обилно. Свещениците дори им намират работа.

Впечатлява

Сиракуза- древната столица на Сицилия,

в наше време е по-известна с това, че е родила Архимед. Тук той извикал „Еврика”, излизайки от ваната. От крепостните стени е запалил платната на римските кораби с прословутите си огледала. В амфитеатъра на древна Сиракуза са държали речи Сула, Цицерон, Помпей Велики, може би и Цезар…
Пещерата “Ухото на Дионисий”, наречена така, защото била използвана като затвор „с подслушвателни устройства, от едноименния тиранин на града, прогонил картагенците, е с поразителна акустика.

 

 

Старият град-крепост Ортиджа е сърцето на Сиракуза, обградено с море. В средата му блика сладководния извор, посветен още в древността на нимфата Аретуза.

Възпявали са го Пиндар, Овидий, Виргилий, Д’ Анунцио , Милтън, Александър Поуп… Катедралата е пък е вградена в храма на гръцката богиня Атина Палада, а огромните колони вътре са от времето на елинските заселници.. Пред храма е един от най-красивите барокови площади на Апенините.

Наблизо са катакомбите където навремето, както разправят се криел самият свети Павел. Останките от храма на Аполон съyо са впечатляващи. Това е най-големия елински храм, откриван в Западна Европа.
С две думи наистина „Сицилия е друг свят”

–-