Прочутият учен и изследовател на митовете Джоузеф Камбъл беше казал в книгата си „Силата на мита“, че ние , днешните хора, имаме същото тяло, същите органи и енергийни възможности, както и кроманьонският човек, живял преди 30 0000 години, а и откликваме на същите образи. Нищо не се е променило? Чудя се дали това важи и за т.нар. ни политическа класа, но да не си разваляме настроението.
Кемпбъл илюстрира теорията си с вечните символи на орела и змията, която е прикована към земята, докато хищната граблива птица символизира полета на духа. Когато двете се слеят се получава дракон – змия с криле. Едно митично животно, което пък в наше време свързват с икономическия просперитет. И нищо чудно, че Китай се свързва с драконите.
Съществуват много сведения от седемнайсети век , записани от мисионери-йезуити в Източна Канада, в които се разказва за един млад, силен и красив вожд на ирокезите, който бил пленен от вражеско племе.
Участта му била да бъде измъчван до смърт, разбира се
Североизточните индианци имали този обичай методично да измъчват пленниците си мъже, както знаем от книжките.
Изпитанието трябвало да бъде изстрадано стоически. Това бил последният изпит по мъжественост. И така, този млад вожд на ирокезите е трябвало да издържи ужасното изпитание; но, за най-голямо учудване на йезуитите, той пристигнал развеселен, сякаш ще празнува собствената си сватба. Бил целият нагизден и пеел на висок глас, пише ученият.
Неговите мъчители се отнасяли към него направо чудесно, сякаш са любезните домакини на многоуважаван и скъп гост. И той, и те играели ролите си безпогрешно с пълното съзнание за онова, което го очаква.
Френските йезуити пишат, че били направо потресени от това, което сами определят като дивашки фарс, а участниците в него, или по-точно мъчителите на младежа – като безсърдечни зверове. Но не! Тези хора всъщност се явяват жреците, които ще принесат в жертва младия вожд. Това е акт на жертвоприношение, в който ирокезът може да бъде отъждествен с Исус. Самите френски свещеници всеки ден отслужват литургия, която не е нищо друго освен повторение на жестокото жертвоприношение на кръста, припомня изследователят.
България и тя се опитва да литне, но прилича на дракон, който носи огромна свиня в ноктите, а тя го дърпа надолу. Един символ, който пък е изконно български.
Винаги съм смятал, че трябва да се обръща специално внимание на кодираната през вековете символика в такъв уж битов ритуал, като
заколението на прасето, хранено цяла година, за да бъде принесено в жертва
И сега празниците ни навяват езически мисли. Жертвоприношението на прасето от стари времена за българите е един вид инициативна магия, целяща да ускори победата на силите на вселенския ред над тези на
хаоса и тъмнината
Една сакрална практика, но в ново време изглежда е загубила вълшебната си сила.
