Шест месеца след като бе намушкан с нож в САЩ, британският писател Салман Рушди издава нов роман, „Градът на победата“ („Victory City“) – „епичен разказ на жена“ от 14-и век, която построява град, страда в изгнание и е обсипвана със заплахи в един патриархален свят. Завършен преди покушението срещу автора, романът – без съмнение един от най-очакваните тази година – на твореца с индийски произход, е написан под формата на превод (от санскрит, бел. ред). на исторически епос за Пампа Кампана, младо момиче сирак, надарено от богиня с магически сили, което създава град Биснага – в превод „Градът на победата“.
Авторът няма да представя официално 15-я си роман, който излиза утре в САЩ, а в четвъртък – в Обединеното кралство, предупреди неговият агент Андрю Уили в британския в. „Гардиън“, при все че Рушди „постепенно се възстановява“ след нападението от 12 август, при което едва оцеля.
Тогава младеж се нахвърли срещу него с нож, докато писателят се канеше да вземе думата на конференция в Шаутакуа, в северозападната част на щата Ню Йорк, близо до езерото Ери.
Рушди – гражданин на САЩ, който живее от 20 години в Ню Йорк, е изгубил зрението на едното си око и способността да движи едната си ръка, съобщи агентът му през октомври.
Покушението предизвика шок на Запад, но бе приветствано от екстремисти в мюсюлмански страни като Иран и Пакистан.
Оттогава писателят не общува с медии, но през декември започна отново да публикува постове в „Туитър“, най-често в отговор на критики по повод новия му роман, публикувани в печата.
Излизането на „Градът на победата“ от печат обаче ще бъде съпътствано от редица прояви – предвижда се например видеоконференция с британските автори Маргарет Атууд и Нийл Геймън.
„Думите са единствените победители“
Икона на свободата на изказа, откакто срещу него бе издадена фетва заради книгата му „Сатанински строфи“ от 1988 г., в „Град на победата“ Рушди отново възпява мощта на словото.
Поела мисията „да осигури на жените равенство в един патриархален свят“, както посочва в резюме издателството – „Пенгуин Рандъм Хаус“, героинята му, поетесата Пампа Кампана, през близо 250-годишния си живот се убеждава в „надменността на властниците“ и участва във възхода, а после и в разрушението на Биснага.
Наследството, което тя оставя на света, е епос, заровен от нея в земята като послание към бъдните поколения. Романът приключва със следната сентенция: „Думите са единствените победители“.
Американският писател Колъм Маккан, приятел на Рушди, твърди във в. „Ню Йорк таймс“, че авторът „казва в „Градът на победата“ нещо много дълбоко“ – „казва: „няма начин да отнемеш на хората първичната им способност да разказват истории“. Пред лицето на смъртта, дори изложен на смъртен риск, той успява да каже, че дарбата да разказваме истории е нашето едничко притежание“.
Роден в Бомбай (днес Мумбай, б. пр.) през 1947 г., Рушди публикува първия си роман „Grimus“(„Гримус“) през 1975 г., а шест години по-късно става световноизвестен със „Среднощни деца“, за който получава в Обединеното кралство наградата „Букър“.
През септември „Градът на победата“ ще излезе и във Франция с оригиналното си заглавие, съобщи на АФП водещата проекта френска издателска къща „Акт Сюд“. (БТА/Андрей Шарков)
/ПГ/
