– Навярно сте чували теорията, че българите са потомци на пеласгите – най-старото население на Балканите и Средиземноморието? – пита ме в късния следобед на следващия ден, дърпайки от лулата си, разнасяща екзотично ухание, Великият магистър, когото наум наричам Рицаря, въпреки че сега не е с мантии и ордени, а с лек бял панталон, скъпи черни обувки и синя риза. Дългата му бяла коса е вързана на опашка, а самият той има значително по-приветлив вид. Поне днес няма намерение да ме коли.
Въпросът е към мен, новия брат Йоан, но не сме само двамата. И моята нова учителка Мария е тук. Каква наставничка само, няма повече от 26-27 години, потресаваща мадама. Великият магистър твърди, че е спец по символика, но ще ми е трудно да се съсредоточа в символите…
Сините и очи светят, а в ъгълчетата им има скрит смях, иначе изглежда сериозна и съсредоточена. Облечена е в бяла рокля, която вятърът развява, давайки възможности на фантазията да си нарисува подробности за стройното, източено почти до маниакалност, изпечено като какаово зърно от слънцето тяло. Тези мисли, разбира се, са несъвместими със сериозността на сбирката ни и ролята ми на чирак, на когото са назначили съблазнителен калфа, за да го изпитат, отгоре пък бди Майстора… Почти като при богомилите, тамплиерите и масоните, но не съвсем.. Дано само Великият магистър да не чете мисли.
Намираме се на терасата на обширния му апартамент в Стария град, недалеч от скалистия нос Скамни. Гледаме бурното море и кулата, в която бях посветен. Бавно се връщам към въпроса… за пеласгите.
Тези, които са били тук преди елините? Това е народът, който античните автори често наричат не пеласги, а с презрителното сборно название „траки”.
Да, има историци, които твърдят, че терминът „траки” не е белег за етническа принадлежност, а общо наименование на над 80 разнородни племена. Нещо като обозначението варвари. Траки наричат автохтонните неелинизирани народи на Балканите в периода на елинизма – обяснява Рицаря, а после ме мята в съвсем друга посока. – Може би се питате защо бяхте посветен точно в крепостта на Аполония Понтика, както се е казвал Созопол в древността? Какво знаете за историята и?
Основана е в 610 г. пр. Хр., около век и половина след Рим – отговарям като ученик. – Името Созополис е от IV век, значи Град на спасението…
Така е, в него са спасени и скрити толкова много тайни, че не може да ти ги побере главата – усмихва се Мария и си сипва сок от маракуя. Великият магистър не изглежда да се е подразнил от това, че така своеволно го е прекъснала. Продължава мисълта си:
Съвсем наскоро станахме свидетели, че на близкия остров Свети Иван бяха открити мощи, за които се твърди, че са на Свети Йоан Кръстител.
Бързам да кажа и останалото, което знам, въпреки че не е кой знае колко много:
Основите на града полагат преселници от елинския град Милет, разположен на малоазийското крайбрежие. Според една легенда финикийски моряци посочват мястото като закриляно от боговете, но и като най-защитеното пристанище по западното Черноморие.
Градът се въздига в близост до териториите на тракийските племена скириади и нипсеи – подмята Мария. – Огромна статуя на Аполон се е издигала тук – казва тя, като мята черните си коси така, че да открият изящния и врат. ”Жената си е жена”, казвам си наум, но продължавам:
Знам, че статуята е била от злато и е струвала колкото годишния доход на най-мощното държавно обединение по онова време – Атинския съюз.
Да, най-древното си име Аполония дължи на своя бог покровител, когото по време на разцвета си почита с 13-метрова статуя на Каламис. Нейна реплика от скулптора Борис Борисов беше пред очите Ви по време на посвещаването в Кулата. Смята се, че древната статуя се е издигала на днешния остров Св. Кирик. Котвата е символът на Аполония, изобразяват я върху монетите и още от края на VI в. преди Христа. Тогава я наричат Аполония Магна, т.е. Велика Аполония – уточнява изумителната жена срещу мен. – През 72 г. преди Христа римляните превземат и разрушават полиса, а крепостната стена е разградена камък по камък. Проконсулът Марк Лукул отнася статуята на Аполон и я поставя на Капитолия в Рим.
Искам да Ви обърна внимание, че при разкопките на некропола на Аполония са открити две каменни фигурки на свещените египетски скарабеи, които се съхраняват в археологическия музей в Созопол – поглеждайки ни внимателно, казва Рицаря..
– Наистина съм изненадан – казвам.
– Това не е единствената такава находка по нашите земи. Камък с форма на свещения за египтяните скарабей е част от кехлибарена огърлица, открита през 1976 г. в тракийска могила от VII-VI в. преди Христа край село Любча в Родопите. В Созопол такива находки тепърва предстои да излизат – обяснява Великият магистър. Защото… от древността идва една червена египетска нишка, която стига до наши дни. Известно Ви е, че и днес терминът “херметичен” се използва в смисъл на “таен”, “запечатан” и т.н. Учението на Хермес е алфата и омегата на всички окултни общества и в този век.
Доколкото си спомням, част от ръкописите му, и тези на последователите му са запазени и събрани в т.нар. сборник „Корпус херметикум”. Най-важните му книги обаче, тези, които говорят за връзката между тайните учения от различните епохи, не са намерени…
– Смея да кажа, че вековете малко са прибавили към наученото от него – вмъква Великият магистър. – Легендата твърди, че едно от свещените послания на Хермес Трисмегист е намерено от Александър Македонски в Хеброн, на гроба на Учителя. Да не забравяме, че след смъртта на Великия неговият пълководец Лизимах властва над част от Тракия и Черноморието, където скрива тайните му.
За раждането на Александър Македонски има всякакви легенди. В една от тях се говори как майка му, царица Олимпиада – като девойка принцеса на Епир, е изпратена в качеството й на жрица да участва с прочути хетери в ритуал, в който предоставя тялото си на мъже. „Тайнствата на Кабирите” се провеждат в скално светилище на остров Самотраки – вярва се, че тогава се зачеват полубогове и богове. По време на ритуала Аристандър чува заклинанието на Олимпиада:.
„Скрито величие на Амон, слез в твоята рабиня, почети твоята съпруга. Дай и този син , който ще ти бъде посветен, дай и сина, който ще бъде твоя ръка на земята!”
– Името Амон се повтаря непрекъснато в църквата до наши дни. Откъде мислиш, че идва „Амин” – не се въздържа Мария, – а свещената индийска сричка ОМ…
– Чакайте, чакайте. Това с тайнствата си е една оргия, с която са си оправдавали купона. Нали се знае, че на тези мистерии жриците, в този случай начело с Олимпиада, проституират в тези мили голи тържества – изхилвам се и поглеждам Мария. В този момент тя избухва като 300 тона тротил. Разярена е истински и ме залива с водопад от научни аргументи, противовес на бликналата ми простащина.
Ако искаш да знаеш, върху свещените ритуали на женската сексуалност се крепят всички техники на култовия живот в древните общества.
Особено в култовете към Богинята майка. – съгласявам се с готовност, за да успокоя разбеснялата се харпия, наричаща се Мария. Тя не се трогва особено и изстрелва нов залп от думи:
Храмовата проституция, ако изобщо може да се нарече така, е просто ритуал, имитиращ свещения акт на космогоничното съчетаване.
