Президентът–реформатор, който възкреси Грузия, умира в затвора. Има основания да се смята, че е отровен от властите, а той е личност- символ и смъртта му може да доведе до гражданска война.
Това е човекът, който изведе страната от тежка криза, подмени цялата полиция и смачка огромната престъпност, като постигна и небивал икономически ръст. На Запад е смятан за реформатор №1 на нашето време.
Михаил Саакашвили се впусна в отчаяна авантюра, оставяйки политическата си кариера в Украйна и завръщайки се инкогнито в родината си. Но сбърка. И тази грешна преценка може да му коства живота, пише Ия Баратели, специално за „Новая газета. Европа“
Михаил Саакашвили, най-прозападният президент в историята на Грузия, навърши 55 години на 21 декември и това е вторият рожден ден, който празнува в затвора.
Днес историята на Саакашвили се превърна в драма. Поддръжниците на бившия президент се опасяват, че той може да умре.
Саакашвили пише отворени писма до президента на Франция, докато Европейският парламент и президентът на Украйна Володимир Зеленски молят грузинското правителство да го пусне да отиде в чужбина за лечение.
„Защо все пак Саакашвили се върна в Грузия и има ли шанс започналият днес процес в Тбилиси да му помогне да напусне Грузия?“, пита Новая газета. Европа“
Миша Саакашвили, както го наричат приятелите, попадна в затвора през октомври 2021 г. и според решение на съда трябва да прекара там поне още пет години. Той е тежко болен. В наскоро публикуваното видео, което шокира мнозина, Саакашвили е просто неузнаваем: той изглежда като грохнал старец, който дори не може да се движи самостоятелно.
През всичките 15 месеца около затворник номер едно в Грузия страстите не стихват, а политиците демонстрират невероятно ниво на поляризация.
„Саакашвили беше отровен в затвора, той умира“, казва опозицията. „Саакашвили е злосторник и просто не може да приеме затвора си“, отговарят властите.
За такова нежелание за преговори – сякаш всички живеят на различни планети – грузинската политика е най-често критикувана на Запад.
В същото време тези спорове се водят на фона на почти пълна обществена апатия. На хората отдавна им е писнало от твърденията на властите, че Саакашвили е „най-опасният и кървав престъпник в историята на Грузия“. В същото време хората не бързат да го защитят, както призовава опозицията. Имаше акции в подкрепа на реформиращия се президент, но тази година те дори не се доближиха до нещо, което може да уплаши правителството или още повече да създаде условия за неговата революционна смяна.
Лишаването от свобода на Саакашвили очевидно го превърна в инструмент в ръцете на политиците, а обществеността в Грузия не е ентусиазирана от почти всички политически призиви.
Според проучване, проведено от Националния демократичен институт на САЩ, 60% от обществото не се идентифицират с никоя от политическите партии, действащи в страната. Рейтингът на управляващата партия „Грузинска мечта“ е около 20%, а на най-голямата опозиционна партия (Единно национално движение) е под 10%.
В същото време десетки хиляди хора продължават да смятат Саакашвили за най-ефективния лидер на държавата и определено не биха искали той да умре в ареста.
Ако това наистина се случи, мнозина предричат едва ли не гражданска война.
Емигрантите, така или иначе, вече реагират. Братът на президентката Саломе Зурабишвили, Отар Зурабишвили, ръководител на Френската асоциация на грузинците, вече поиска „спешно“ и „задължително“ прехвърляне на Саакашвили за лечение в европейска клиника направо от Париж.
„Михаил Саакашвили, въпреки твърденията, които може да имаме срещу него, беше президентът на Грузия, който постави основите за създаването на грузинската държава. Днес комисия от медицински експерти ни предупреждава за критичното му състояние и възможно отравяне. Нуждае се от комплексно лечение в европейска многопрофилна клиника. Няма какво да спорим! Това изисква човечеството! Това е въпрос на чест за страната и всеки един от нас! Все пак става дума за имиджа на Грузия, който няма да се възстанови, ако здравето на Миха се влоши“, написа Отар Зурабишвили в социалната мрежа. Това беше първото му публично изявление в подкрепа на Саакашвили, откакто сестра му Саломе стана президент на Грузия.
Наблюдателите са единодушни, че грузинската опозиция е толкова слаба, че дори факторът на умиращия Саакашвили не е в състояние да я съживи. Въпросът за отношението към третия президент на Грузия като цяло традиционно внася объркване в редиците на опозиционните партии: някой го подкрепя, а някой не, или го подкрепя, но не във всичко.
Но в партията „Грузинска мечта“ на близкия до Путин олигарх Бидзина Иванишвили критиката към управлението на Саакашвили се смята за печеливш начин за обединяване на техните привърженици. Риториката им е позната.
„Да благодарим на Господ, че Бидзина Иванишвили дойде и избави Грузия от един диктатор“, е стандартната мантра на управляващата партия.
Въпреки факта, че би било по-логично да се похвали самият Саакашвили за мирния преход на властта през 2012 г. – в края на краищата именно той тогава призна поражението си и отстъпи президентския пост – това обаче не притеснява „Грузинска мечта“.
