Голяма работа е този Фейсбук, неслучайно води до вманиачаване. Всякакви жанрове са застъпени, чрез всякакви средства – със снимки, с видео, с текст, какво ти душа сака, дето викаше баба Гица от Злокучене.
Кеф ти паранормално, молим, заповядайте – мистичен силует броди из Демир баба теке, а Весо вчера снимал НЛО да кръжи ниско над Радуил. Само зелени човечета сега са ни притрябвали, като бежанци да кацнат, да се запукат с патрулите.
Във Фейсбук всеки сам си е медия
– пишещ, фотограф, оператор, коментатор, всякакъв. Това има своя дискретен чар, но не на буржоазията. По-скоро на освобождаващия съзнанието си човек. И сайтовете, които се развиват покрай социалната мрежа са на този принцип, което не е лошо. От там можеш да научиш куп интересни неща. Аз много се впечатлих преди време от това, че англичанинът Тери Рандъл, който се явявал 16-ти граф на Родънбери, няколко години скитал, горкичкия, из България, защото си загубил паспорта. Свързано било с пребиваването му в едно мъничко село в Троянския Балкан, а виновниците според него са една коза, ядосан таралеж, шашнат бухал, както и домашната сливовица на дядо Гочо, но май е натежало последното.
Умберто Еко твърди , че нета възродил писаното слово….
Фейсбук е прозорец към света, както казваха за книгите едно време.
Това правя и в момента, зяпам през прозореца….
Виждам на снимка – една позната преди малко е извадила голяма почти колкото нея риба от водите край Южна Африка. На видео приятелката ми Вили се дзвери в колосите на Великденските острови, а Емо Тодоров от Америка ни информира каква шопска салата е направил, с щолко точно гроздова я пие, като показва на снимка и луканката, която е сложил да се суши за зимата. Заминавал за Мексико, та си смени профилната снимка с такава, на която е нахлупил съответното сомбреро. Този пич чак от САЩ измисли и организира групата Kravaj Reunion, който възстанови сбирките на това култово софийско сборище, където някои сме израснали и първо мляко засукали, дето се казва.
Някой каза, че точно Фейсбук премахнал желанието да се събираме всяка вечер на по бира на „Кравай”. А скинарите също там си кютаха повечето време, не обикаляха да патрулират по София. Емо се оплаква, че от писане за балканска политика забравил за любимката си американска актриса, като и пусна снимка. Извинява й се един вид. Хем е забавно в мрежата , хем следиш какво се случва с всичките ти стотици, ако не и хиляди другари по планетата, без да харчиш луди мангизи да звъниш на всеки, за да го питаш :”Кво праиш, копеле”. Разбира се, служи и да наругаеш някого, ако ти дойде отвътре.
Открих елегантен начин, когато ме дразни някой, да му тегля една културна майна, като цитирам „Майстора и Маргарита” на Михаил Булгаков. Казвам му: „Вие не сте Достоевски”, както се обръща една гражданка към Коровиев, точно преди той и Бегемот да запалят Дома на писателите в Москва. Културно и забавно е някак. Хем разбира, че го мислиш за пън, хем няма какво смислено да се възрази. Щото наистина не е Достоевски. Така не се напрягаш да измисляш оригинални ругатни за всеки, малко хора го заслужават.
Пък и яки препратки се преплитат, казано на литературоведски език, това „Идиот”, това Сатаната и свитата му в Москва, това Домът на писателите, който пък събужда асоциация за нашия Съюз на писателите. Онова място, за което Радой Ралин бе казал така поетично:
”Малка спретната къщурка – Ангел Кънчев № 5, тука всяка мижитурка станала поет“.
Адресът се смени, но този стих си е актуален.
„Днес е Денят на тоалетната”, обявява някой в мрежата. И веднага честитят на всички в парламента. Разбираш също, че има точно 10 ползи за здравето от яденето на краставици. Една колежка обяснява, че филиите с лютеница изстрелват в рая, друга я съветва да опита с краве масълце и препечена филийка! Чувстваш се уютно някак, все едно си на селския мегдан.