Моето предположение е, че ако човек е с по-отворен дух, по-възприемчив към духовното, а не към материалното, той полудява, когато пие алкохол. Всички дяволи му се натрупват, защото е блокирал духа, няма защита. Когато Го няма Бога в нас, ставаме отворена врата за силите от по-ниските нива. И Сатаната започва да си играе с нас.
Аз като се напиех, какво правех? Ставах подвластна на подтици и желания, които ме бутаха в посоки, над които нямах контрол – ходѝ по мъже, шмръкнѝ кокаин, похарчѝ си заплатата, не ходѝ на работа…обиждай, мачкай, унищожавай! Като съм била пияна, съм живяла този живот не на макс, а на десет макса, взети заедно. Но това е съсипващо, сгромолясващо чувство. И има уловка – от толкова каране на макс на живот с алкохол, често ми ставаше скучно да съм просто пияна. Тогава минавах в следващата категория – шмърках. И усещането е наистина хубаво, но само заради едно – че светът и неговите отговорности се изключват! Освен че изчезваха тревогите и болките, изчезваше и всичко друго. Работата, децата, приятелите – всичко се изпаряваше.
И започнаха да ми избиват циреи. Умствени циреи.
.
Откъс от думите на измислената героиня Ва̀лма в новата ми книга “Светулки зад решетките”.
Изд. Книгомания.бг
.
#comingsoon
Мира
предишна публикация