Манол Пейков, депутат. Фейсбук
Само да знаете, че легендата за непостижимо скъпата (от гледна точка на българския стандарт) Япония отдавна е в миналото.
Тази сутрин на летище Нарита изядох една от най-вкусните гозби, на които съм попадал от много време насам –
фиде удон с пиле къри
– като към тях си довзех парче великолепен пилешки шницел и четири големи скариди темпура.
Платих рутинно с карта, но сетне ми хрумна да погледна касовата бележка: 2,120 йени, или точно 25 лева и 20 стотинки.
Може да ви се стори малко претенциозно (или преувеличено) от моя страна, но истината е, че през последните няколко месеца ми е трудно да се нахраня вкусно в София за по-малко от 45 лева.
Един дребен, но важен щрих:
водата в японските ресторанти не се плаща
– предлага се на корем от диспенсър, при това – отлично охладена.
(Тъжeн и показателен факт: при моя водопоен капацитет в много софийски ресторанти с а м о водата често ми струва колкото би ми струвал половин обяд в Япония. Което – особено предвид отколешната гордост на България от нейното водно богатство – от край време намирам за ужасно неприлично и адски експлоататорско.) ❤
