Любен Дилов, Фейсбук
18 май е една от дните, които всички на Балканите сме длъжни да помним! Това не е само памет за Сараевските Ромео и Жулиета – Адмира и Бошко. Това е памет за факта, че на Балканите кръвта е обща, независимо дали е от кръвопролитие или кръвосмешение.
Стремя се да помня този ден, защото се надявам и всички на Балканите да го помнят. Денят на Сараевските Ромео и Жулиета. Адмира и Бошко…
14 месеца след началото на обсадата на Сараево, бошнячката и сърбинът, които са приятели още от деца, опитват да избягат от града. Платили са 18 хиляди марки на посредник, който да подкупи сръбските снайперисти да не стрелят по тях…
Не е ясно кой е стрелял, а и няма значение. От нощта срещу 18-и, на моста Връбаня телата им остават прегърнати до 24 май пред погледите на родителите им от двете воюващи страни на моста.Никой не смее да ги доближи до късните часове на 24 срещу 25, когато сръбските снайперисти принуждават боснески пленници да се промъкнат и да извлекат Бошко и Адмира.
Обсадата на Сараево е средновековна трагедия, продължила 1395 дни, с 11 хиляди убити, от които 1600 деца, над 60 хиляди ранени. И това през 1993 г. , на 400 километра от София, Виена и Рим…
Ако искате да се потопите в тривиалността на злото, вижте арт-фима на Анри Сала. „1395 дни без червено“ .(По време на цялата окупация, никой не носи ярки дрехи, за да не дразни снайперистите)
