През миналата нощ Иран извърши безпрецедентна директна атака срещу Израел, използвайки стотици дронове и ракети. Израелските сили обявиха, че 99 процента от ракетите и дроновете, изстреляни от Иран през нощта, са били прехванати, без да достигнат целта си. Иран каза, че атаката е в отговор на смъртоносното нападение по сградата на иранското консулство в Дамаск, в Сирия, преди две седмици, в което загинаха седем представители на Корпуса на гвардейците на Ислямската революция. До какво и докъде ще отведе всичко това оттук насетне зависи до голяма степен от
решението на Израел
как ще отговори на иранската атака, отбелязва Би Би Си.
Страните от региона, а и от други точки на света, призоваха за сдържаност. Подобен призив дойде дори от страни, които дълбоко ненавиждат иранския режим.
Иранците сега се придържат към линията: „Сметките бяха уредени, въпросът е приключен, но не отвръщайте на удара ни или в противен случай ние ще устроим толкова мощна атака срещу вас, че вие няма да бъдете в състояние да я отблъснете“.
Но настоящото правителство е едно от най-твърдолинейните в израелската история, припомня Би Би Си. То реагира в рамките на няколко часа на смъртоносното нападение на „Хамас“ на 7 октомври миналата година, после предприе
офанзива в ивицата Газа
и вече над шест месеца води война с радикалното палестинско движение там.
Сега израелският военновременен кабинет е малко вероятно да остави без отговор тази пряка атака от страна на Иран, колкото й ограничени да бяха нейните последствия на терен, посочва Би Би Си. А израелски военен говорител вече каза, че Израел ще отговори на иранската атака „с действия, а не с думи“, предаде ДПА.
Така че какви са израелските възможности за действие? Би Би Си прогнозира
три възможни сценария
Израел би могъл да се вслуша все пак в призивите на съседите си и да прояви „стратегическо търпение“. При този подход Израел може да се въздържи от директен ответен удар срещу Иран и вместо това да продължи да взема под прицел прокситата на Иран в региона, като „Хизбула“ в Ливан или военни обекти в Сирия, както прави от години.
Тел Авив може да накаже Иран чрез серия от удари, подобни на иранските, които да са внимателно преценени, да бъдат извършени с ракети с голям обсег и да вземат под прицел само онези военни бази, от които иранците предприеха атаката си миналата нощ. В този случай Иран ще възприеме това като ескалация, защото това ще бъде първият път, в който Израел би атакувал Иран директно.
Но Израел може да реши да даде
още по-сериозен отговор
на иранската атаката, като нанесе удари по бази, тренировъчни лагери или командни и контролни центрове на влиятелните ирански републикански гвардейци.
Ако избере вариант 2 или вариант 3, Израел може да предизвика отговор от страна на Иран. И тогава ключовият въпрос ще бъде дали всичко това няма да въвлече САЩ в пълномащабен конфликт между иранските и американските сили в региона. САЩ имат военни бази във всичките шест арабски страни в Залива, както и в Сирия, Ирак и Йордания. Те може да станат мишена за огромните ирански запаси от балистични и други ракети, които Иран съумя да натрупа през годините въпреки международните санкции, отбелязва Би Би Си.
Иран може да извърши още нещо, което заплашва да направи от дълго време в случай, че бъде нападнат – да затвори стратегически важния Ормузки проток, като използва мини, дронове и бързи щурмови катери. По този начин Иран би прекъснал почти една четвърт от световните доставки на петрол. А това е кошмарният сценарий, който би въвлякъл САЩ и държавите от Залива в регионална война. Много страни сега полагат денонощни усилия, за да избегнат именно този кошмарен сценарий, пише Би Би Си.
Източник: БТА, Габриела Големанска
