„Ще да пия на пук врагу, на пук и вам, патриоти, аз вече нямам мило, драго, а вий… вий сте идиоти!“, пише Христо Ботйов, както сам се е подписвал.
Защо някой чиновник реши да му промени името, за това никой днес не благоволява дори да се се замисли. Славим го на 2-ри юни, някои си го татуират на рамото, на кълката или на други места, а после де фукат какви са патриоти безподобни. А името му не пазим, гаврим се с великана.
ВЕрно сме идиоти
Още по-малко се вълнуват по върховете от заветите му. Не, вълнуват се, правят всичко възможно да го забравим.
Изхвърлиха от учебниците публицистиката му, орязват още стихотворенията му. За отношението му към Руската империя и до денс се мълчи, сакън, да не обидим Путин. Много е неудобен той на всякакви тирани и слугите им, дума да няма.
Страхуват се от него като дявол от тамян, че и повече…. Още се страхуват…
А има какво да се научи от Ботйова и всеки един управленец да спечели. Само да иска…
Той твърдеше , че:
„Нашият народ има свой особен живот, особен характер, особена физиономия, коя го отлича като народ – дайте му да се развива по народните си начала, и ще видите каква част от обществения живот ще развие той. Дайте му или поне не бъркайте му да се освободи от това варварско племе, с кое той няма нищо общо, и ще видите как ще той да се устрои. Или не видите семето, зародиша в неговите общини без всяка централизация, в неговите еснафи, дружества мъжки, женски и детински?”
И тези думи могат да бъдат пътеводител за управлението на всеки град и селце, могат, ама диваците и варвари още пречат.
Той има предвид османлиите под варварско племе, но и самозабравилите се чорбаджии. Е, сами виждате, нищо не се е променило, пак те ни скачат по главите, но в обратния ред.С тази разлика, че сега са московски мекерета, които се маскират като евроатлантици.
Ще повторя думите му, дано се вразумите: „Поне не бъркайте му да се освободи от това варварско племе”.
Това племе днес са нашите сегашни чорбаджии, които забраняват думите му, за да пречупят духа му.
Да им припомним думите на Ботйова: „Ще викнем ние: „Хляб или свинец!”. В смисъл не на свинско, а на олово. И, разбира се, важащото с още по-голяма сила и днес: „А вий… вий сте идиоти!“
