Кой е нарекъл богомилите на Запад катари?
Откъс от книгата „Светият Граал-съкровището на богомилите-бугри“
В полемичната си творба „Sermones contro cataros”, писана в отрязъка между 1152 и 1156 г. бенедиктинският монах Екберт от Шонау (1132-1184 г.) за първи път ги назовава така. Той импровизира смело със словото, изхождайки от подобната гръцка дума. Обяснява: „катари, т.е.чисти”, защото така ги възприемат хората, влага обаче злъчна ирония в това название, която убягва на много от съвременните интерпретатори на текста. Думите му заблуждават и част от историците.
Теологът Ален дьо Лил, умрял през 1203 г., пише, че названието катари идва
от латинската дума за котка – catus
и това май е по-близо до истината.
Защо ли? Ами според пропагандата на Католическата църква богомилите имат обичая да целуват в ритуалите си задниците на котки, което е просто една от многото измишльотини, за да се отблъсне и отврати „заблуденото” паство от учението им.
В същото време Ватиканът, който никога не се спира пред подробностите, за да се гаври с тези, които е набелязал, по-късно ще обвини и тамплиерите, защото силата на тази пропагандна бомба вече е изпитана при богомилите. Днес мнозинството от водещите специалисти са категорични, че именно това е най-точното обяснение.
Екберт от Шонау свидетелства също, че най-често им казват манихеи във Франция, докато в Германия са наричани катари: „Hos nostra Germania Catharos, Flandria Piphles, Galia Texerant ab usu textendi appellat“.
В Галия са известни като текстенди, или свидетели, обяснява той
На земното въплъщение на Христос
В историческата наука терминът катари всъщност се налага едва преди малко повече от век и половина, чак с книгата на Карл Шмит „Историята и учението на сектата на катарите или албигойците”, публикувана през 1848-1849 г., където на думата катари е придадено „чистото” значение, а тя се възприема като белег за благородството на „добрите хора”, без учените да се задълбочават много в истинската етимология.