04 / 19 / 2024
Новини Мистерии Скалните ниши край Дъждовница са карта на съкровища?

Скалните ниши край Дъждовница са карта на съкровища?

Древното светилище може да крие златото на траките

0 коментари
Скалните ниши край Дъждовница са карта на съкровища?

Скалните ниши, изсечени от човешка ръка  в отвесните канариткрай сeло Дъждовница в Източните Родопи всъщност са сложна карта, останала от траките, която указва на изключително богати златни мини, експлоатирани от древни времена. Та са работели край светилищата, които бяха открити в района, датирани от зората на човечеството – VI-V хилядолетие пр. Хр.

В това е убеден от години геологът проф. Рангел Гюров от катедра „Земята и хората” на НБУ, бивш шеф на фонд „Научни изследвания“ .
Изследователите смятат, че женската глава в скалите над селото не е игра на природата, а е изсечен от човешка ръка

образ на древна богиня

Много преди нашите днешни земи да бъдат покорени от римляните , за които се знае, че са експлоатирали мини в района, местните хора тук се добивало злато. Това всъщност е една от причините да дойдат и легионите.

Не е никак случайно, че траките са се славели с богатствата си, а в гробниците им откриваме дивни съкровища от редкия метал. Златото за тях не е било чуждоземен лукс.

Благородният метал най-вероятно е бил добиван за храмовете в Източните Родопи, планина, която Херодот посочва като Свещената за траките. Много е възможно изключително богатите жили да не са изчерпани и до днес, но най- внушителните да са скрити по хитроумен начин.

„Регистрирахме над 80 златни находища по тези места при една наша експедиция. Жилите са хоризонтални. Има ги и сега…  Множеството ниши, които са изсечени в скалите на Източните Родопи, може да са много прецизна диаграма на златните залежи в региона. Траките са разработили своеобразна своя информационна система, за да указва къде точно са разположени находищата. Нишите в скалите трябва да са карти на мините. Интересни са конфигурацииите им. Нагоре по реката има и други входове на древните мини, където се виждат ниши в същите комбинации. Ако хванеш логиката, ще откриеш доста неща…. Картите на мините, издълбани от траките в скалата, са нещо като перфокарти. Навсякъде, където има обозначена дупка, на нея съответства вход на златен рудник. Например при с. Стремци, до Перперикон. Аз влизах в галериите на тези рудници и съм убеден, че в определени участъци са наводнени нарочно. Те са издълбани във формата на сифони, което е направено с цел да се запази нещо важно, още в древността. Много е вероятно зад наводнените участъци да има големи изненади. Могат да се намерят скрити неща от Перперикон, скатани при бягствата съкровища“, разказва проф. Гюров.

Допълва, че при с. Долно Черковище светилище не е имало , но има вертикална шахта,подобна на кладенец, която се спуска на голяма дълбочина. О т другата страна на река Арда също има подобна шахта. Двете са свързани една с друга под коритото на реката и следват по протежението й златната жила, смята той.

Преданието разказва, че поп Мартин, дясната ръка на легендарния Вълчан войвода , когато го подгонили турците , влязъл от едната и излязъл от другата страна на Арда. Народът ни е съхранил спомена, че
Вълчан войвода и поп Мартин откриват римски рудници.А в пещерите наоколо намерили приказни съкровища и купища жълтици, с които са искали да платят на руския цар да освободи България от турците.

Учените потвърждават, че под реката са без никакво съмнение са. вървели по златните жили. И легендата се позовава на истинси факти. Между двете страни на реката римляните са направили подземна връзка, а следите от копането личат и до днес.

Очаквайте разказите за Вълчан войвода и поп Мартин, които открили тук златото на древните…

 

Колко полезна Ви беше тази публикация?

Кликнете върху звезда, за да оцените!

Среден рейтинг 3.5 / 5. Брой гласове: 4

Няма гласове досега! Бъдете първият, който оцени тази публикация.

Тъй като намирате тази публикация за полезна...

Последвайте ни в социалните мрежи!

Съжаляваме, че тази публикация не беше полезна за вас!

Нека подобрим тази публикация!

Кажете ни как можем да подобрим тази публикация?

Може да харесате още

За нас

Онлайн списание

E-mail бюлетин

@2022 – All Right Reserved InfoMax. Уеб дизайн от MOXX Advertising