Двама комшии по етаж редовно си пиели вечер ракията. Единият бил касапин, а другият – треньор на националния отбор по бокс. Една вечер, както си пиели ракията, от дума на дума станало въпрос, че треньорът заминава след седмица
с отбора в Щатите
Касапинът му се примолил, ако има възможност, да го вземе със себе си, защото никога не е напускал България. Другият се позамислил, изпил още една ракия и му казал: “Знаеш ли, комшу, като те гледам би могъл да свършиш работа. Точно представителят ми тежка категория е болен и бих могъл да те включа на негово място. Става, но ще трябва да се явяваш на ринга.“ Речено-сторено. Пристигнали в Щатите и когато се наложило нашият касапин да излезе на ринга, треньорът го напътил: „Трябва просто да се пазиш да не те свали на земята, тогава ще загубим само по точки. Ясно?“ „Ясно“ – отговорил касапинът.
Изтекъл първият рунд,
започнал и вторият. Нашият само се крие, понася стоически ударите, но не нанася нито един удар като, въпреки всичко, остава на крака. В почивката треньорът го попитал:“Абе, Пешо, Не можеш ли поне веднъж да го удариш?“ „Не си казал, бе комшу. Ше го млатнем.“ Започнал третият рунд и не изминали още и 15 секунди касапчето нанесло един удар и янкито се проснал на ринга. Съдията започнал да отброява до десет, а нашият попитал треньора:“Тоя какво прави?“, „Такъв е редът, трябва да брои до десет, за да му се даде възможност да стане.“ „Кажи му да не си губи времето. Аз с тая ръка бик убивам, та тоя ли ще стане.“