Милен Вълчев, Главен уредник – отдел „Нова история“ в Регионален Исторически Музей – Хасково, Фейсбук
16 декември 1941 г.,
На 16 декември 1941 г. в Москва се провежда среща между съветския министър-председател Й. Сталин и британския министър на външните работи Антъни Идън. На разговора присъства и В. Молотов.
Сталин предлага на Идън два проекта за договори
– за военна взаимопомощ и за разрешаване на следвоенните проблеми.
Британският външен министър заявява, че той няма принципиални възражения против подобен род договори, но иска време да прегледа проектите и евентуално да внесе някакви поправки. По изпитаната схема на договаряне с нацистка Германия, др. Сталин заявява, че е „желателно към втория договор да се приложи секретен протокол, в който би било добре да се очертае обща схема на реорганизация европейските граници след войната [ВСВ]“.
От проекта за секретен протокол тук са махнати точки от 1 до 4 и 6 до 9, отнасящи се до Полша, Чехословакия, Югославия, Албания, Гърция, Франция, Германия и СССР и е оставена само точка 5, засягаща Турция, която касае и България.
Превод на частта, касаеща България:
„5. Турция – „Като компенсация за запазения неутралитет, Турция може да получи Додеканезите и населените с турци територии южно от Бургас, както и, евентуално, някакви територии в Сирия.“ (…)
От своя страна, другарят Сталин отбелязва, че „отнемането на Бургаска област от България ще бъде наказание за поведението на България в хода на войната [Втората Световна война].
България би следвало също, да пострада териториално и по своята югославска граница“ (За Югославия Идън посочва, че трябва да бъде компенсирана за сметка на Италия, без да споменава България – виж т. 3).
По мнението на другаря Сталин, за България би било напълно „достатъчно да има само едно морско пристанище – Варна“.
А. Идън отклонява предложението за подписването на тайно споразумение. Той се позовава на разговор между Чърчил и Рузвелт, който посъветвал британския премиер да не подписва никакви секретни протоколи без да бъдат уведомени САЩ. Сталин възразява, че реорганизацията на следвоенна Европа засяга най-вече двете страни. Въпреки това британският външен министър отново отклонява предложението за изготвянето на таен протокол без знанието на третия съюзник от коалицията.
Източник: Архив президента РФ, ф. 45, оп. 1, д. 279, л. 5-21 //Документы внешней политики СССР, Т. 24, 22 июня 1941 г. – 1 января 1942 г. Москва: Международные отношения, 2000, с. 501-509.
http://militera.lib.ru/docs/da/dvp/24/index.html
