Иван Бакалов, журналист. Фейсбук
Трябваше да посетя скулптора Чапкънов в дома за стари хора, за да науча какъв химн сме имали 1950-1964 г. …
„Съветски“.
Чапа често казваше така – „Аааа, съветско!” Негов лаф, като похвали нещо – „съветско”. Даже „съвецко“.
По-преди като го посетих, ми рецитира ученически нецензурни стихчета от неговата младост. Винаги те разсмива. Чапа е единствения човек, за когото се знае, че е
припадал от смях. Буквално
Негови колеги, с които е бил съученик в Художествената гимназия, разказваха спомени как след смешна случка, виц, той не можел да спре да се смее. „Ние спираме, той продължава да се смее – разказва проф. Емил Николов, живописец, който е бил преподавател в Академията – И се смее, и се смее, докато хлъцне и падне, обелил очите.” Водили сме го на лекар, веднъж го изнасяхме на ръце от ресторант „Грозд”.
Сега Чапа не само ми изрецитира, ами ми пя. Съвсем друго – сетил се как
през 50-те години
сменили химна на България (от 1950 до 1964). И си спомнил целия текст. Изпя ми го, музиката била като на съветския химн и в текста се пее за братската дружба със съветския народ и за Сталин (виж целият му текст по-долу). Някъде от дебрите на паметта му излезе, как го е запомнил, не знам. Съветско.
…
