Григор Лилов, журналист. Фейсбук
Не се гаси туй, що не гасне:
ЦЕНЗУРАТА…
Как ни цензурират в мрежата?
На скрийншота са посочени:
1. онова, което аз и вие виждаме като реакции, коментари, споделяния;
2. анализа, който е направил Фейсбук на тази публикация към съответния момент (11:15 часа на 12.03.2024)
Обърнете внимание, че емотиконите с реакции, харесванията и споделянето на публикацията са общо 4753, , а в детайлния им анализ по видове са 2 499. За капак общият им сбор, видим под публикацията е само 528 към онзи момент. Губят се коментари и т.н.
Орязан съм от лентата с новините,
манипулират се данните
за броя на последователите, за четивността на постовете, за препостванията и др. от няколко години насам.
Но тази цензура не е дело на мрежата.
Тази цензура е у нас, тук – в България! И не е само заради темата на поста – афера на политиците ни, е наложена от политиците и респективно държавните органи. Тя е върху профила.
И не само върху моя.
Повсеместно явление е!
Мануел Григора, Пламен Пименов и др. приятели ми обърнаха внимание, че в последния месец цензурата се е засилила: наложен блокаж на профилите им, забрана да коментират в групите, изтегляне на техни постове с месец и повече назад в лентата с новините (т.е. ако не влезете лично в съответния профил, никога няма да видите новите постове в него).
Направи ми впечатление, че цензурата е целева – посича онези, които нямат партийни пристрастия, критични са както към опозицията, така и към управляващите, остри критици са на Кремъл и са сред хората, които имат сериозно влияние при оформянето на общественото мнение в социалната мрежа.
Но цензурите не знаят, че „Не се гаси туй, що не гасне!“ (стихотворение от Иван Вазов)