Горан Благоев, журналист
На големи църковни празници си отиват хора с чисти души. Но това не ме успокоява, особено когато си отиват хора без време.
Тази нощ в съня си от тази свят си е отишъл моят приятел и съидейнк Цветан Томчев Tsvetan Tomchev.
Трудно ми е да повярвам, че смъртта му е естествена, макар неведоми са пътищата Господни. Все пак да не забравяме, че Цецо беше получавал не една и две заплахи от сорта „Гледай си пчелните кошери, за да не ти се случи нещо…“ – предупреждение по повод нестихващия протест пред БНР…
Бог прекъсна пътя на един борец за истината,
който ние трябва да продължим. Отнема ни водачи, за да ни покаже, че всички ние трябва да водим тази битка срещу силите на злото. Да, знам, че същите тези сили ще злорадстват, че Цецо вече не е сред нас, но злорадството им е от Сатаната.
Само преди две седмици на 14 декември Цецо ми гостува в „Памет без давност“ – отдавна го кандардисвах да дойде и да разкаже за своите
невероятни фото-истории
Имахме планове и за негово ново гостуване с фото-разказ за българите в чужбина. Имахме и други планове за общи издания и общи проекти…
В „Памет без давност“ ще го видите на 13 януари. Не съм предполагал че ще бъде и in memoriam. Бог да те прости, приятелю!
