Елена Кръстев, журналист. Фейсбук
Открай време не понасям запалянковски агитки и не разбирам хората, които им се възхищават, когато същите тия агитки влязат в политическа употреба.
Покрай гледките от улица „Гурко“ се сетих за една история от 532 година.
„Храмът „Света София”, Зевксиповите бани и императорският дворец от Пропилеите до т.н. дом на Арес изгоряха и бяха унищожени. Освен това пострадаха двата портика, които стигат до площада, носещ името на Константин, много къщи на богати хора и големи богатства.”
Така Прокопий Кесарийски описва част от щетите след
бунта „Ника”
през 532 г., тръгнал първоначално от сблъсъци между спортни запалянковци и прераснал в метеж срещу император Юстиниан I. По онова време англичаните все още не са започнали да играят футбол с отрязаните глави на противника и „феновете” са деряли гърла на състезания с колесници.
В Константинопол е имало четири отбора, най-популярни са били Сините и Зелените. Игрите се провеждат на Хиподрома, където могат да се съберат 80 000 души и имало традиция всеки от императорите да покаже благосклонност към някой от двата големи отбора. Това пък било с идеята, че така няма как запалянковците и на двата отбора да се обединят срещу императора.
А тъкмо тогава
Юстиниан води война,
опитва да прави реформи, бори корупцията по висшите етажи и вдига данъци. Така и така върви ропот срещу него в средите на аристокрацията, но нещата ескалират и при низините след едно състезание в края на 531 г., когато запалянковците на Сините и Зелените се сбиват и в резултат загиват няколко души. Юстиниан I не се чуди, нито мае и тутакси осъжда на смърт хора и от Сините, и от Зелените. Повечето са обесени, но в началото на 532 г. един Син и един Зелен успяват да избягат, намират убежище в църква, а агитките и на двата отбора се обединяват, за да ги пазят…
Пак има състезание и
тълпата скандира към императора да помилва осъдените
Юстиниан предвидливо не е на Хиподрома, но гледа и слуша от двореца си наблизо. И понеже си мълчи, ултрасите се изнервят и почват викове „Ника! Ника!” (Побеждавай!) Надъхват се още повече, напускат Хиподрома и щурмуват двореца на императора, който е съвсем наблизо. Така Юстиниан I се оказва обсаден в собствения си палат цели пет дни.
Сенаторите подклаждат бунта, защото хич не им допада политиката на императора. Юстиниан аха да избяга, но жена му Теодора държи реч и казва, че никой не е вечен, че е недостойно един император да е беглец, и че пурпурният плащ е идеален за погребален саван.
В крайна сметка
Велизарий – верният пълководец
на Юстиниан и един евнух, който императорът изпраща с торба злато на Хиподрома при Сините, оправят работата. Евнухът занася златото при водачите на Сините, които се изнизват от Хиподрома по време на коронацията на новопровъзгласения император, така там остават само Зелените. В този момент верните на Юстиниан войски под началството на Велизарий влизат и според Прокопий са убити около 30 000 души. А след тия събития Юстиниан I построява наново църквата „Света София“ още по-голяма и бляскава.
