Алексей Навални, писмо публикувано в Instagram
Затворът е най-доброто място за трениране на самообладаниeто. Тук те непрекъснато се опитват да те дразнят и изкарат извън себе си по начини едновременно изтънчени и толкова директни и глупави, че е много трудно да не се разгневите.
Казах ви, че от година и половина се боря, за да ме заведат на зъболекар. На следващия процес казвам и на съдията, и на тъмничарите: „Е, нека решим като човешки същества,
спрете да ме тормозите,
просто трябва да отида на лекар.“
Представители на колонията, за моя изненада, казаха точно по средата на процеса: „Вече сте събрали толкова много документи, трябва само да напишете още едно заявление и всичко ще бъде наред.“
ДОБРЕ. Казвам на адвокатите: „Моля, напишете ми изявление, ще им го дам“. (И заявлението там е дълго, с прикачени файлове; не можете да го напишете сами).
Адвокатът пише становище и ми го предава през администрацията.
Чакам и чакам и чакам и чакам – не. Питам тъмничарите:
– Къде е молбата ми да ме заведат на заболекар?
– Иззета от цензурата като съдържаща признаци на престъпление.
И знаете ли, гледат ви с толкова внимателни, искрящи очи,
като сурикат в предавания за дивата природа:
Как ще реагира? Ще започне ли да крещи? Ще изпадне ли в отчаяние? Ще избяга ли с оплаквания? Ще се смири ли и ще започне ли да изразява подчинение?
И всеки ден те измислят някакви глупости като тази, за да вбесят непокорния затворник и да тестват силата му.
Сега, между другото, 100% от писмата, идващи от адвокати, са иззети от цензурата като „престъпни“, не мога да получа нито един юридически документ.
Вече три години развивам Дзен
в себе си, така че в отговор на всичко просто да вдигам рамене. Като цяло можем да кажем, че вече постигнах добър напредък по този дзен път, но, разбира се, все още съм далеч от съвършенството, иначе нямаше да ме влачат периодично из зоната с ръце, извити зад гърба ми.
Но в крайна сметка – човек трябва да има психологическо освобождение. 😉
