Юлиана Методиева, журналист. Фейсбук
Много ме е яд на Ивайло Нойзи-Цветков, дето изпи сума ти водки и го хванаха полицаите защото ставал обществено опасен. Вярно, организмът на Нойзи си е негова лична работа. Но обществото има нужда от трезвен интелектуалец, а не от пияница. Оставам настрана хипотетичните злини, които шофьор с два промила можеше да натвори. Това го казвам като правило в общия случай.
Много ме е яд и на публично анонимния екип на НФК,
дето даде почти всичките налични средства(75 600 лв.!!) от текущия конкурс по програма „Преводи 2023“ на прочутата книга„Времеубежище“, спечилила Букър за чуждестранна литература. Яд ме е, защото с нетактичното си решение, екипът настрои писатели срещу писатели. Наистина, на какво прилича в резерва да останат страхотната „Мисия Туран“ на Алек Попов, или „Жажда“ на Захари Карабашлиев! Сега всички останали кандидати (8 от 11-те кандидати), които се обясняваха в любов на Георги Господинов, впериха свиреп поглед в непропорционално дадените му пари да се преведе на чешки, литовски и шведски език неговия роман. Стари вражди ще припламнат отново. Ще се заговори за
мафия, секти, соросоиден нетурк
Но не е там работата.
Ивайло Нойзи-Цветков и Георги Господинов са ярките звезди в общо взето тъмния небосвод на самочувствието ни. Неравни като относителна стойност, но ярки. Единият, Нойзи, с неговия софистициран език и денди-стил, промени значително туземния ни вкус за публично поведение и издателски бранд. Безспорната слава на Георги Господинов, обдари българската литература. От домашна, с местно национално значение в повечето случаи, тя стана световна. Те са важни хора за нас, защото обществото без авторитети е като книга без заглавие.
И точно за това
никак не върви да се напиеш до козирката
и да караш МПС-то си из София. Не върви и да махнеш с ръка към огорчените писатели, които онзи анонимен екип на НФК несправедливо лиши от мечтите им техните творби да излязат извън географията на мястото, където са се родили.
В навечерието на Рождественските празници хората гладуват не само за банани, както беше навремето. Те са гладни за благородството на можещите и знаещите. Техният ореол и висок рейтинг изстрелва в космоса човешкия дух, силно застрашен от това да се валя всекидневно в кочината на недоволството и хейта.
Някои неща са непоправими, други обаче са. Не съм сигурна от кого зависи това.
