Венци Мицов, Фейсбук
Гледах последния “Индиана Джоунс”.
Няколко бележки (и няма да спойлвам).
Първо – още на старта на филма надписа “Дисни”
ме накара да се ужася
И не, нямаше политкоректните простотии, които в мейнстрийм поп киното от Америка вече са като комунистическата пропаганда в съветското политкино от времето на соца.
Но все пак надписът “Дисни” някак превърна последната серия на този филм в безобиден детски екшън.
Второ – за мен сагата трябваше да свърши с епизод 3. И докато епизод 4 все още боравеше с някакви причинно – следствени връзки, епизод 5 бе изключително недоразвит сценарно.
Героят на Мадс Микелсен
вместо върховен наци злодей
изглеждаше слабоумен, единият от нацистите мязаше едно към едно на един от членовете на култовата руска фрийк поп банда “Литъл Биг”.
Трето – главната героиня, партнираща си с Харисън Форд беше ту алчна печалбарка, ту предателка, ту отдадена на каузата, ту добра и доблестна жена.
Като цяло филмът беше тъжен.
Технически той бе перфектен.
Но магията “Индиана Джоунс” вече я няма.
Може би аз съм стар. А може би някои неща си имат време и място. Нещо, като миналото, което се опитваха да върнат нацистите във филма…
