Георги Харизанов, Фейсбук
Старт на кампанията. Започва голямото спасяване.
Представете си чудесно лятно утро. Слънцето меко оранжевее на хоризонта, плажът е празен, самотна чайка мързеливо плава върху равната вода.
Плувате си и вие, наслаждавайки се на контакта с природата, странната тишина под водата и приказните цветове, които ви заобикалят.
Изведнъж отнякъде се чува шум. Лодка. Гумена, с трима души в нея. Носят и знаме. Някой започва да Ви дърпа за единия крак. Друг хваща ръката Ви и започва да я тегли с всичка сила нагоре към лодката. Гълтате вода. Започва да Ви хваща страх.
– Какви сте вие бе?
– Идваме да те спасим!
– Ама от какво бе, аз съм си екстра?
– В плен си на мафията и пропагандата, не разбираш, прост Ганя, за теб го правим!
– Ама махнете се и идете спасете някой плаж, Росенец примерно, оставете ме!
С голям зор се откачате от кандидат спасителите и продължавате, макар и доста стресиран, да се занимавате с кроткото си хоби.
След малко отнакъде пристигат нови трима. Без лодка. Пляскяйки шумно с ръчички започват да Ви дърпат във всички посоки,
– А вие какви сте бе, какво става тука бе?
– Ние сме Борис, Гергин и Андрей! Спасяваме те!
– Ама от какво бе, абе оставете ме на мира бе!
– Тук не е Амстердам и денонощно се краде!
– Абе махнете се моля Ви се, какво искате от мен?
– Да те спасим! И цялото ларго в зебри! Сега!
Успявате и от тези да се отървете някак. Добирате се до брега, стресиран от всички напъни да Ви спасяват, и се замисляте.
От какво всъщност ни спасяват спасителите в последните години?
Спасиха ни от балансиран бюджет
От икономическа предвидимост. От лидерството на Балканите. От строежите на нови пътища и магистрали, които пък да ни спасят от нови жертви и от лиспа на инвестиции и развитие на регионите. От ниска инфлация също ни спасиха. И от нисък външен дълг. Спасиха ни от плана за възстановяване и устойчивост, а днес е последния срок да ни спасят и от компенсации за затворениге тецове и мини. Две години са се спасявали от работа за да ги напишат тези мерки, нормално. Спасяват ни от контрол на претоварените тирове. И от справедлива цена за колоните турски камиони, които ни рушат магистралите. От ловешки елекромобили ни спасиха, от чужди инвестиции ни спасиха, от магистрали и мостове и тунели – също. Спасиха ни от евтини горива, липса на мигрантски натиск, още метро в София, околовръстен път на Пловдив и от половината Дунав мост в Русе.
Голямо спасяване падна, мафията още е шок.
Но понеже днес започва предизборнага кампания, искам да помоля: Спрете да ни спасявате. Стига толкова. Няма нужда.
Много скъпо ни излиза и грам не ни харесва.
Дайте ни някой, който ще работи. Който знае какво и как. И с кого в екипа си. И който да е наясно, че работи за нас. А не ни спасява.
На спасители се нагледахме.
Стига толкова.
