Спароток, Фейсбук
ЕТРУСКИ, ТРАКИ И БЪЛГАРИ – УКРИТАТА ИНФОРМАЦИЯ
Преди около век и половина един чужденец споделя нещо интересно за носиите на нашия народ: “Дрехите на жените и на мъжете са забележително красиви. Женското облекло е се отличава с ярките си багри, a комбинациите във всяко село са различни… Съществуват много разновидности на селските дрехи, като цветовете са така умело подбрани, че създадената хармония гали окото. Техните пафти, гривни и др. украшения са от сребро и са майсторски направени, а също и високо ценени. Те се предават от майка на дъщеря като наследство. Интересното е, че формата на пафтите показва
силна прилика с украшенията на етруските
(древен народ от земите на Италия), които са бяха намерени по време на археологически изследвания. Възможно е тази прилика да се дължи на общ етнически произход.”- J.Baker, Turkey in Europe with two maps, second edition, Cassel Petter & Galpin, London, Paris & New York, 1877.
Прочее не само пафтите, но и сокая на българката показва смайващи прилики с атрибутите на етруските жени. Бейкър е прав – има известно родство между етруски и българи. Този учен не е единственият направил връзка между балканци и етруски.
Първоначалното виждане на акад. Дечев е, че
траките са смесица от етруски и иранци
Има обаче още една възможност, на която по необясними причини не се обръща внимание. Става дума за това, че общото между етруските и старите жители на Балканите е това, че още през Бронзовата епоха група траки се заселват на Апенините и повлияват силно народа, който влиза в историята под името етруски.
Изконният етруски език не е индоевропейски, той е различен, както са различни езиците на баски, финландци, естонци, грузинци и др. Индоевропейските елементи в етруския се дължат на тракийско влияние, а фактът, че въпросните индоевропейски думи са най-близки до българския е едно от доказателствата, че
ние сме потомци на хората, които римляните наричат траки
Ето и кратък списък на етруски думи с индоевропейски характер:
ЕТРУСКИ БЪЛГАРСКИ
АН ОНЪ-той стблг.
АРАК ОРЕЛ
ЕТА ЕТО, ЕТО ТОВА
ЗИВА ЖИВЯ-той живя
ИТА ЕТО
КАЛ КАЛ, пръст, Каластра-тракийски гард
КАНТКЕ КАНАС-княз, титла на благородник
КАПУ КОБЕЦ-вид ястреб, Кабесус-тракийски град
КЕПЕН КОПАН –старобългарска титла
КИЛТ ЧЕЛЯД
ЛАИВЕ ЛЯВ
ЛЕНСУ ЛЕНИВ
ЛУП ЛОБЕН, МЪРТЪВ
МАРИА МАРА, ОМАРА- жега
МАРУ МЕРЪ-велик, трак. имена Карси-мар, Бери-мар
МАТ/МАД МЕД
МЕТЛУМ МЯСТО, област
МЕ МЕ
МИ МИ
МИНИ МЕНЕ
НЕНЕ НЕНА, майка, дойка, гледачка
РАТМ РЕД, ЗАКОН
СВАЛ ЖИВЯЛ
СРЕН ШАРЕН, ШАРКА, ЗНАК
СУПЛУ СОПЬЦЬ-свирач стблг.
ТА ТА-тази стблг.
ТАЛМИТЕ ТЪЛМАЧЪ- преводач стблг.
ТАУРЕ/ДАУРЕ ДЕБРА, ЯМА, ГРОБ
ТИН/ДИН ДЕН
ТМИЯ/ДМИЯ ДОМ, СГРАДА
ТУИ ТУЙ-тук стблг.
Всички паралели са интересни, но най-важните са КЕПЕН-КОПАН, КАНТКЕ-КАНАС, СУПЛУ-СОПЬЦЬ, ТАЛМИТЕ-ТЪЛМАЧ.
Някои изследователи са склонни да определят стблг. титла копан като тюрска, виждаме обаче, че неин вариант съществува при етруските, а те не са тюрки.
С фанатизъм бе повтаряно, че
старобългарската титла канас
е тюркска и трябва да се разгледа като хан. Данните показват обаче, че при етруските е съществувала титла за благородник със същия корен – kan. Тук трябва да се добави и това, че фригите имат титли akenas, akenanogavos (S.Lubitsky, Leiden University).
Думата тълмач-преводач също е набедена за тюрска, въпреки, че има митанска дума талами-преводач (Макс Фасмер, ЕСРЯ, с. 718), а и митаните в никакъв случай не са тюрки.
Етруската дума суплу не само отговаря на стблг. сопьць-свирач, но и се обяснява със стблг. сопати- издишам, изхвърлям въздух при дишане. Точно това е механизмът на свиренето на кавал, изхвърля се въздух в кухината на музикалния инструмент.
Когато фактите говорят ………… 🙂
