04 / 17 / 2024
Новини Мистерии СИМВОЛЪТ, 3. Папа Инокентий ІІІ, цар Калоян, децата му и Ордена на розата

СИМВОЛЪТ, 3. Папа Инокентий ІІІ, цар Калоян, децата му и Ордена на розата

Българските господари смятат, че титлата Цезар (Caesar - лат.), съкратено цар, им се полага по право

0 коментари
СИМВОЛЪТ, 3. Папа Инокентий ІІІ, цар Калоян, децата му и Ордена на розата

Великият магистър застава в средата на кръга, оформен отново от братята, те го приветстват пак с „Ave”. Сега са различни – усмихнати, тържествуващи. Белокосият мъж с благородно и загоряло лице, насечено подобно на разцепена от мълния скала, едър като мечка, с разпусната бяла коса, на врата на когото блести златен орден и кръст, започва да говори с гърмящ глас. Чувам новото си име…
Брате Йоан,
ти вече си един от Нас. Добре дошъл в Братството на Розата, в което заемаш мястото в Ордена на великия свой прародител и наш някогашен вожд княз Белота. Неговите дела ти открехнаха вратите към велики тайни, а твоите собствени ще ти помогнат да ги видиш в ослепителната им светлина.
С подробностите от историята на Ордена ни и с документите, свързани с това, ще се запознаеш след време, доста неща трябва да научиш дотогава. Приеми като легенда, че е

създаден от българския император Йоан с прозвище Калоян, идващо от гръцкото Kaloïōannēs

– хубавият, добрият Йоан, като част от договорката за уния с Римокатолическата църква.
Орденът на Розата е замислен като военна организация. Той е създаден да охранява участъците от Пътя на коприната, недостъпни за учредения по-малко от сто години преди това в Йерусалим Орден на бедните рицари от Храма, известни като тамплиери. Тяхната задача е да бранят поклонниците, тръгнали от Европа за Изтока, както и тези, връщащи се обратно. Те обаче по онова време няма как да изпълняват своята функция в тогавашните български земи, а и в много от участъците от пътя до Светите места, в които държавата на Калоян има огромно влияние още от времето, когато ги владеят българите, наричани с термина, въведен от проф. Дуйчев – прабългари..
Йерусалим пада, а на 4 юли 1187 г. кръстоносната армия на Ги дьо Лузиниан, крал на това, което остава от кръстоносното кралство, губи битката при Хатин в Северна Палестина срещу мюсюлманските воини на Саладин. Рицарите-тамплиери, които не са убити в сражението, са обезглавени до един. В резултат на това Орденът на Храма е значително отслабен за дълъг период и има нужда от помощ.

През 1199 г. Калоян получава по специален вестоносец писмо от папа Инокентий III, който желае да приеме България и нейната духовна власт в лоното на Римокатолическата църква. Владетелят отговаря след време, настоявайки изричноза императорска титла за себе си и патриаршеско достойнство за търновския архиепископ. Друго, неизвестно на историците, негово искане е създаването на този Орден в помощ на тамплиерите, но и като техен противовес.
В писмото Калоян дори твърди, че е от прочут римски род. Е, може и така да се каже, ако приемем в рамките на хипотезите, че предявява правата си като наследник на първия от Именника на българските канове Авитохол, смятания за Бич Божий Атила кан. Така погледнато, Калоян има основания… От историята е известно, че дъщерята на римския император Валентиниан ІІІ сама пожелава да стане съпруга на Атила, изпраща му дори годежен пръстен.
В писмото си от 1203 г. Калоян уведомява Светия отец, че е натоварил търновския архиепископ Василий с мисия до папата, „съгласно обичая” на предшествениците си:
„…царете на българите и власите – Симеон, Петър и Самуил, прародители мои и на всички останали царе на българите…“
Това, което не се учи в училищата ни днес, е, че Калоян иска да му се признае титлата на римските императори, произлязла от фамилното име на Гай Юлий Цезар, утвърдила се като знак за легитимност на императора и правото му да властва над познатия свят. Цар е само общоприетото в онези времена българско съкращение в писмената форма на титлата Цезар. От българските владетели по-късно тези претенции и царската титла наследява Русия, която пък след падането на Константинопол претендира да е третият Рим..

Българските господари смятат, че титлата Цезар (Caesar – лат.), съкратено цар, им се полага по право, още повече че още кан Тервел е официално коронясан за Кесар насред Константинопол по инициатива на самия византийски император Юстиниан Носоотрязания, който с този жест му благодари за това, че с войските си го връща на престола. Кесар е византийският вариант на Цезар, според гръцкото произношение. На императорите български и през ум не им минава днешната представа за цар просто като за владетел на една държава. Затова Калоян иска от папата признаването си за император и Цезар, не за крал:
„ …ние като любим син искаме от нашата майка, Римската църква, цесарска корона и достойнство според както са ги имали нашите стари императори. Както намираме записано в нашите книги, един е бил Петър, втори – Самуил, и други…“
Унгарският крал Емерих изревава, когато научава за тези претенции. Някакъв българин ще става император, а той ….
В края на лятото на 1204 г. кардинал Лъв е изпратен от Светия отец в България, за да короняса Калоян и помаже главата на Българската църква, но е спрян от маджарския владетел, който веднага изпраща вестоносци на Калоян с любезното съобщение, че ще му изпрати тутакси кардинала, но след като си получи обратно областите Белград и Браничево.

Калоян постъпва още по-мило, като препраща писмото на папата, който се заема да избие от главата на Емерих мераците да се меси в работите на Бога.

Папата пише на унгареца, че Калоян ще бъде коронясан „не върху чужда, а върху собствена земя“. Заплашва го, че ще го анатемоса, отлъчи от църквата, както си му е ред, ако не освободи високопоставения духовник. Позовава се и на историята, която му е добре известна не само от Калояновите писма, но и от архивите на Ватикана:
„…от старо време в България последователно мнозина царе /цезари/ са били короновани чрез апостолическа власт, като Петър и Самуил…”
Кардинал Лъв е освободен, пристига тържествено в Търново, където миропомазва архиепископ Василий за глава на Българската църква и с благословията на папа Инокентий III полага короната на главата Калоян.

Папата пробва дали ще мине номерът и се прави, че не е разбрал, че му искат титлата Цезар – цар, която е равна само на императорската в Западната, а и в Източната Римска империя. Т.е. светът вече ще се дели не на две, а на три… Той пише в писмата си, че Василий е помазан за примас на църквата, а Калоян – за крал на България, както първенците на всяка държава, приела върховенството на Рим, но остава излъган. Калоян му благодари в свое писмо, че го е направил император и Цезар, а Василий възвеличил като патриарх.
Инокентий III не възразява в следващите си послания. Според римското канонично право мълчанието се приема категорично като знак на съгласие. Това дори е записано в юридическите сборници на Ватикана малко по-късно. Така и де юре Цезар Йоан е признат… от Бога.

В друго писмо до папа Инокентий ІІІ император Калоян съобщава също, че изпраща две момчета – Василий и Витлеем, да учат латински, защото в България няма хора, които знаят този език. Пак по това време патриарх Василий І също пише до Светия престол. В своето послание и той споменава за тях. Казва, че едното е син на свещеника Константин, а другото – на владетеля. Именно Витлеем – наследникът на Калоян, е изпратен, за да се изучи в Рим за Велик магистър.
Четвъртият кръстоносен поход, организиран от Инокентий III през 1202 г., трябва да стигне с желязо и кръв до Светите земи, минавайки през Египет. В резултат на интриги устремът му е насочен от венецианците към Източната Римска империя, с която имат сметки за уреждане, въпреки че техният град е създаден точно от Византия. Константинопол е превзет от рицарите на 13 април 1204 г.
По това време се създава Орденът на Розата. Съдбата на Витлеем вече е неразривно свързана с него. Самото му име говори, че той е подготвян от баща си за духовна мисия. С тайните на братството неговото име е потулено незаслужено от историята, но ролята му в нея е огромна. Калоян не определя сина си за наследник на короната му, за да поеме той по определения му път на Велик магистър. За цесарската диадема владетелят отрано подготвя сина на големия си брат Асена Стария – княз Йоан, бъдещия самодържец Йоан-Асен II, най-блестящия и победоносен дипломат на Средновековието.
Първите членовете на Ордена са част от съществувало още по времето на кан Крум бойно братство на Розата. Една от клетвите им е да съхраняват старите символи и тайни на българите редом с християнските тайнства.
Върховният съвет на Ордена е от високопоставени и близки на владетеля пълководци. В писмата си до папата Калоян ги нарича „principes imperii mei” – прицовете на моята империя. При встъпването си в Ордена братята полагат строг обет за послушание.
С булата си “Magnus Ordo in Ecclesia” Александър III, папа от 1159 до 1181 г., дава на тамплиерите невиждани права. Те получават духовна власт, съвършено независима от юрисдикцията на църквата. Орденът е отговорен само пред Великия Майстор и формално пред самия папа. Същите права веднага след създаването си получава и братството на Розата.
На 14 април 1205 г. в битката при Адрианопол Калоян разгромява кръстоносците от Латинската империя и пленява нейния император Балдуин I.

Абат Рудолф в „Английска история” пише за сблъсъка при днешния Одрин и заробването на Балдуин. Според него през същата Великденска седмица синът на Калоян се явява при папата, носейки молбата на бащата си младежът да бъде коронясан за владетел на Влахия. Изглежда това, че е смазал кръстоносците, изпратени от папата, и пленил вожда им, не притеснява българския император. Той се чувства достатъчно могъщ, за да иска и това. Всъщност го прави, за да демонстрира, че занапред ще действа като Цезар. На него не му пука и за напомнянията на папата, че трябва да изтреби богомилите. Нещо повече – покровителства ги и дава да се разбере, че не иска да бъдат закачани техните последователи на Запад. Светият отец се въздържа от резки действия срещу еретиците в цяла Европа, знаейки, че повечето от тях идват от България и са свързани с невидими нишки с властта на Калояна. Чак след неговата смърт Инокентий III изпраща кръстоносен поход срещу катарите и албигойците в Лангедок, Южна Франция. Тамплиерите не участват в този поход от солидарност с Ордена на Розата, който се противопоставя. Срещу еретиците е изпратена тристахилядна католическа войска, но албигойските войни продължават цели двадесет години.
Съдбата и политиката правят така, че няколко лета след смъртта на император Калоян под стените на обсадения Солун неговата дъщеря става съпруга на новия латински император Анри, брат на убития от баща й Балдуин. Участта на владетелите, на техните деца, много често е жестока, друг път е непонятна за смъртните, неведоми са пътищата, по които Господ и нишките на собствената им орис ги водят. Промисълът на Всевишния размества по причудлив начин фигурите на шахматната дъска на историята, понякога просто ги разпилява, за да започне друга партия.
Новата императрица има не по-малка роля за утвърждаването на Ордена на Розата в Константинопол и за създаване на още по-тесни връзки с тамплиерите от брат си Витлеем.

Колко полезна Ви беше тази публикация?

Кликнете върху звезда, за да оцените!

Среден рейтинг 5 / 5. Брой гласове: 3

Няма гласове досега! Бъдете първият, който оцени тази публикация.

Тъй като намирате тази публикация за полезна...

Последвайте ни в социалните мрежи!

Съжаляваме, че тази публикация не беше полезна за вас!

Нека подобрим тази публикация!

Кажете ни как можем да подобрим тази публикация?

Може да харесате още

За нас

Онлайн списание

E-mail бюлетин

@2022 – All Right Reserved InfoMax. Уеб дизайн от MOXX Advertising