Светослав Пинтев
Дубровник е бил първи търговски партньор, но и културен посредник за България. В историческата литература подробно са описани българо- дубровнишките отношения през XIII в., скрепени от
два безценни документа . Това са грамотата от 1230 г., издадена от
цар Иван Асен II
и договор от юни 1253 г., подписан от цар Михаил II Асен.
Първата е с характеристики главно на търговска спогодба, която формулира и закрепва правата на търговците от Дубровник. Там дубровнишките търговци са наречени „обичани гости“, посочено е, че могат да търгуват из всички български земи и навсякъде трябва да им се оказва съдействие. Изрично е записано, че ще бъде считан за престъпник, който им напакости. Там са изброени и областите, включени в българската държава по онова време, едно свидетелство, което е изключително ценно само по себе си: Бдин, Браничево, Белград, Търново, Загоре, Преслав, Кравунската област, Крънската област, Боруйската област, Одрин, Димотика, Скопската област, Прилепската, Деволската области, Албания, Солун.
Търговските отношения
между Дубровник и Второто българско царство се радват на огромен интерес от страна на историците. По-слабо са проучени културните влияния в по-късно време , а те не са никак за подценяване и са дори по-важни.
Още проф. Боян Пенев пише в „История на новата българска литература“: “Дубровник е бил посредник“ между западната образованост и нашия културен живот Първото значително влияние от Запад прониква у нас чрез Дубровник, който се е развивал под непосредственото въздействие на италианския Ренесанс, на западната хуманистична култура“.
Проф. Светлозар Игов пък пише в студията си „Дубровник и българската култура“, представена на една международна научна конференция през 1988 г., че „Дубровнишко-далматинската култура е играла не само ролята на
аванпост на Западната култура на Балканите,
но и на аванпост на славянската култура. Той посочва, че особено показателен е примерът с „Царството на 
славяните“ на Мавро Орбини. Това латинизирано име носи хърватинът Мавър Орбин, както е известно. Той си поставя за цел да припомни за древното величие на славяните, за да го покаже в целия му блясък пред Запада. Тук можем да говорим за полифункционалното културно значение на дубровнишко-далматинската култура-посредник. „Впоследствие, когато центърът на културното развите се премества от Дубровник и Далмация към континентално Хърватско, този „словински“ патос се преобразува в т.нар.илирийска идея, която има сходни славянски и интегриращи функции“. В Дубровнишко-далматинската литература има и немалко български образи.
