Президентът Румен Радев наложи вето върху промените в Изборния кодекс, гласувани от депутатите в 48-ия парламент в началото на месец декември. Тогава ГЕРБ, ДПС и БСП върнаха хартиената бюлетина и на практика наложиха смесен вот на следващите избори.
Веднага след гласуването Радев коментира, че след като се направи анализ на промените, ще прецени дали да наложи вето, или не. И направи.
Приетият ЗИД ИК оставя в повечето от секциите избирателят по свое усмотрение да определя начина на гласуване – с хартия или с машина, вместо законът императивно да го постанови по определени критерии,смята той.
В мотивите на указа си президентът посочва, че ефективният контрол, упражняван от гражданите посредством избори, изисква доверие в изборните правила. Само тогава би се постигнала необходимата легитимност на избираните институции. Правото на парламента да променя изборните правила е форма на преоткриване на това така необходимо доверие, но не и когато се прави без обществено обсъждане, рискувайки да се постигне обратен ефект.
Отчитам, че парламентарното мнозинство изостави част от набързо предложените изменения, които изначално променяха българския изборен процес.“
Приети бяха правила, които да направят по-добър баланса между осигуряването на тайната на вота и преодоляването на контролирания вот, чрез замяната на кабините за гласуване с паравани за гласуване. Законодателят гарантира определен минимум на възнаграждението на членовете на секционните избирателни комисии за отговорната и професионална работа, което не може да е по-малко от една четвърт от минималната работна заплата.
Спрямо част от приетите промени, които се отнасят до начина на гласуване и отчитане на изборните резултати, обаче, упражнявам правото си мотивирано да върна за ново обсъждане разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс (ЗИД ИК), приет от Народното събрание на 2 декември 2022 г.“
Мотивите
Приетият ЗИД ИК оставя в повечето от секциите избирателят по свое усмотрение да определя начина на гласуване – с хартия или с машина, вместо законът императивно да го постанови по определени критерии. При последните изменения на Изборния кодекс законодателят обаче не изпълнява правомощията си да нормира правно изборните отношения, така че те да са в съответствие с принципите на Основния закон.
Преобладаващата част от разпоредбите, относими към машинното гласуване, не покриват конституционните стандарти за равенство и запазване в тайна на вота.“
Стои въпросът защо е предприето смесване на гласуването с хартия или с машина в изборна секция. Като отговор се сочи стремежът избирателят да има „право на избор“ как да гласува. Когато за едно и също право или задължение законът предвижда различно третиране, то трябва да се основава на обективен критерий.
Приетият ЗИД ИК обаче допуска гласуване по предпочитание с хартиена бюлетина или с бюлетина за машинно гласуване и създава предпоставка за неравно третиране, без законодателят да е създал критерий, на който трябва да отговарят всички избиратели от секцията.“
Противно на установеното спрямо него задължение в чл. 10 от Конституцията законодателят оставя на волята на избирателя гласоподаването да може да се осъществява по два различни начина под предлог, че трябва да има „свобода на избор“, а на практика се отдава значение на субективното предпочитание на избирателя. Свободата на избор се отнася до формирането и изразяването на волята на избирателите, а начинът на гласуване следва да се уреди с императивни норми, които гарантират свободното волеизявление и основните начала на Конституцията.
Законодателят е задължен да определи такъв начин за гласуване, който да третира еднакво гласуването с машина и с хартиена бюлетина и във всички случаи – при гарантиране тайната на вота. Въвеждайки и двата начина на гласуване в рамките на една и съща секция, законодателят не действа в пределите на законодателната целесъобразност, а създава условия тайната на вота да бъде нарушавана.
В зависимост от броя на избирателите, които ще гласуват по единия или по другия начин, може да се стигне до идентифициране на техния избор, което само по себе си води до взаимното обезсмисляне и на двата алтернативни способа за гласуване и отрича смисъла на изборите като инструмент на демокрацията.“
По повод гласуването с машини досегашната уредба в Изборния кодекс е преминала контрол за съответствието ѝ с Конституцията. Уредбата на машинното гласуване преди измененията от 2 декември 2022 г. даваше както необходимите гаранции, че самият избирател е в състояние да провери начина, по който електронната система регистрира неговия вот, така и необходимите гаранции срещу недействителния вот.
Показателни в това отношение са данните за броя на недействителните бюлетини през годините. При парламентарните избори през 2022 г. недействителните бюлетини са 9 042, а при парламентарните избори през април 2021 г. – 86 527.
Съзнавам, че гаранциите, които действащата все още уредба на машинното гласуване дава, не са абсолютни и не могат да решат сами по себе си всички проблеми на изборния процес, натрупали се през годините. Отпадането на тези гаранции обаче би отблъснало избирателите от изборния процес, вместо да се създадат условия и да се насърчи упражняването на правото на глас от всички български граждани.“
С промените не само се дублира без обективен критерий начинът на гласуване, но се подменя и характеристиката на машинното гласуване като вид електронно гласуване, осъществявано в контролирана среда. Това противоречи на целта избирателите да имат „право на избор“ между хартия и машина, тъй като във всички случаи отчитането на резултатите от машинното гласуване ще става не от машината, а чрез преброяване от секционната избирателна комисия на бюлетините от машинно гласуване , отпада протоколът от машинното гласуване и прехвърлянето на данни от записващото техническо устройство.
Направените промени заличават специфичните признаци на машинното гласуване и уредбата му вече не отговаря на названието и предназначението му като вид електронно гласуване. Такова разминаване между формално регламентиране и смислово предназначение прави уредбата на машинното гласуване несъвместима с принципа за правовата държава, изискващ недвусмислено и ясно законодателство.“
Прозрачността и сигурността на машинното гласуване са важни условия за доверието на избирателите към този способ за гласуване. Предвижда се предоставянето на достъп до изходния код, „документацията на системата за електронната система за машинно гласуване“ и всички други софтуерни инструменти, приложими в изборния процес. Достъпът се осигурява на лица, посочени от партиите и коалициите, получили над 4 на сто от действителните гласове на последните проведени парламентарни избори. Всяка от партиите и коалициите може да посочи не повече от три лица. От Централната избирателна комисия не могат да бъдат налагани ограничения за въпросните лица на база на образователни критерии.
Подкрепям инициативата на законодателя за предоставянето на достъп до изходния код и намаляването на съмненията за неправомерно манипулативно въздействие върху машините за гласуване. Необходимо е обаче да обърна внимание на обстоятелството, че извън последните 10 дни преди изборния ден липсва времево ограничение за достъпа, липсва и уредба, която да рамкира целта на осигуряването на достъп, както и на действията, които могат да се извършват с кода. Всичко това не гарантира сигурност на машинното гласуване.“
Избраният от законодателя критерий за определяне на субектите, на които ще се предостави достъп до изходния код, а именно – обвързаността от процентно получените гласове, създава предпоставки за нарушаване на равенството пред закона.
Не мога да отмина обстоятелството, че парламентът окончателно отмени заложената в Изборния кодекс перспектива за експериментално дистанционно гласуване.“
Смисълът на изричната законова възможност за експериментално дистанционно гласуване в електронна среда е именно да се натрупа достатъчно реален опит за неговите позитиви и негативи – дали то би било достатъчно сигурно за гражданите, би ли редуцирало невалидните бюлетини и въобще може ли да бъде ефективна форма на гласоподаване.
