Светослав Пинтев
Днес едновременно празнуваме Трифон Зарезан и Свети Валентин. Като сме безделници, да не сме без празници, дето викаше Радой Ралин. Двамата светци не са се хванали за гушите, нали така?
Та те са едно и също, различни проявления на оргаистичното начало на Орфей, Дионисий и Бакхус, укротени, но не съвсем, от християнстките традиции. И няма причина да ругаем младите, че търсят повод да се обичат…
Апропо, любителите на традициите е добре да знаят, светците са живели в една и съща държава, може даже да се знаели един друг. И да са се уважавали.
Свети мъченик Трифон се родил около 225 г. в с. Комсада, близо до град Апамия, в малоазийската област Фригия, Римската империя.
И Свети Валентин живял през ІІІ век в Римската империя, даже бил столичанин, появил се на бял свят по времето на император Клавдий ІІ (Марк Аврелий Клавдий, 268-270 г.), наричан и Готик (Готски) заради победата му над готите при град Наисус (днешен Ниш, знаете го).
Свети Валентин бил презвитер (свещеник) в град Рим, столицата на империята, противопоставял се на езическите лъжебогове, занимавал се с мъчениците, като им помагал да понасят с търпение страданията за вярата. Патрон на влюбените св. Валентин се превърнал чак през Средните векове, надали е очаквал, че някога ще бъде такъв и ще разлигавят делото му със сърчица и плюшени мечета.
Чак през 1537 г. английският крал Хенри VII обявява 14 февруари за празника на Св. Валентин.
Денят на лозаря – Трифон Зарезан, е посветен на труда и любовта на българите към лозята, гроздето и виното, които са безкрайни, особено любовта към виното. След календарната реформа през 1968 г. празнуването му е преместено от църквата от 14 на 1 февруари, но на това никой не обръща внимание. Любителите на традицията сигурно не го и знаят.
В деня на Свети мъченик Трифон предците ни са зарязвали лозята и са изпивали буре-две руйно вино, за берекет и разнообразие. За първи път този празник започва да се чества официално у нас през 1962 г., но за някакъв светец не дават да се издума, че ще изпорти социалистическото лозарство и ще взриви ТКЗС-то.
Влюбените отбелязват Свети Валентин с ентусиазъм, присъщ на любовните трепети, като показват по различни начини колко се обичат. И пият вино.
Празникът обикновено не минава без подаръци, бонбони и цветя, припомниха ни колеги. И се сетихме какво пишеше на „офиса“ на хамалите навремето. „ Цветя и бонбони не пием“.
Презвитер Стефан Стефанов писа преди години в pravoslavie.bg :
Църквата не може да няма отношение към любовта. Младите хора не може да не се влюбват. Църквата трябва да освещава тяхната любов. Защото колкото са по далеч те от Църквата, толкова любовта им е по-бездуховна, консумативна и дори извратена. През комунизма беше елементарно и просто. Тогава основно трябваше да се обича Родината и партията. За любовта между мъжа и жената притеснено се мълчеше или тя биваше интерпретирана като любов към жената – майка, жената – труженичка и пр.
Естествената любов към жената като към жена събуждаше нездрави подозрения. Още по-малко пък можеше да се говори за сексуалните взаимоотношения между мъжа и жената. Тогава бъдещите строители на комунизма се раждаха не от тях, а в резултат на изпълнението на петилетния план и растящите грижи на партията.
Припомням това минало незабравимо, защото именно вследствие наложената обществена извратеност по отношение на този най-важен въпрос за всички времена – любовта, почитането на св. Валентин се настани толкова бързо и лесно в обществото. Това ни най-малко не е резултат от инославна пропаганда. Просто става дума за най-естественото и най-прекрасното състояние за младите хора (а и не само младите: “любви все возрасты покорны”) – да си влюбен.
А оттук нататък, какво ще стане с тяхната любов, това не може да не бъде грижа на Църквата. И прекрасно е това, че покровител на тяхната любов е един светец – мъченик.
И Църквата вместо да благодари за шанса, че наготово й се предоставя възможността чрез св. Валентин да се доближи до младите влюбени хора, да разговаря с тях, да ги благослови, просто да ги забележи, тя се държи така, сякаш за нея те наистина не съществуват. Всъщност, забелязва ги едва когато дойдат да си платят църковната такса за „венчавка” и за „кръщавка”. Ето, вследствие и на това младите българи се разпиляха по света.
