Манол Глишев/ Manuil Grigora . Фейсбук
Вчерашната наглост на Андрей Райчев ме изуми. А не би трябвало, защото отдавна знам какво представлява този. Който не е видял снощната „Панорама“, да си представи картинката. Върви репортаж за млад украински поет, интелигентен и талантлив човек на име Максим Кривцов, който преди няколко дни е загинал на фронта, след като току-що е видял издадена първата си стихосбирка.
Актьор чете зад кадър
стиховете на този млад мъж, почти момче
(а вече, за съжаление, мъртъв лъв). Самите стихове са затрогващи, защото авторът не се превзема, защото той пише за това как си спомня нормалния, цивилен живот, знаейки, че няма връщане към него и трето, защото е загинал. Дебелянов в реално време. Следват няколко развълнувани и абсолютно смислени думи от българската преводачка, д-р Албена Стаменова. Тя казва нещо вярно: не руско-украинската война е многозначна, съвсем еднозначна е, ами ние сме разделени. Край на репортажа, половин секунда за глътка въздух. Водещият дава думата на писателката Теодора Димова…
… и точно в този момент, абсолютно безпардонно, кривогледият полуорк Андрей Райчев отнема думата на Димова и започва да говори буквално следното:
– Е, то е лесно да се поддадем на емоцията, вместо да последваме разума. Сега, да, то младо момче, даже талантливо, ама…
А бе, млъкни бе, гад!
Затвори си мръсния, лайнян плювалник. Един млад мъж, чийто живот е бил хиляда пъти по-ценен от тоя на Райчев, си е отишъл от насилствена смърт, предизвикана от кирливи нашественици.
Малко уважение към смъртта, дявол го взел. Но има челюсти, които заслужават не юмрук, а камък. Просто в името на възпитанието. Но исках да ви илюстрирам какво представляват така наречените „неутрални“, „разумни“ хора. Абсолютни свине без никакво чувство за приличие.
