Любо Канов, писател и психиатър
Нека да призная, че съм лаик в безкрайно много въпроси и един от тях е Историята. Тя се счита за наука и е обект на изучаване от множество хора, които се считат за учени в тази област, преподават я на други хора, включително деца и така изграждат светогледа на обществото, тоест начина по който то вижда себе си и миналото. Това е тяхната роля и ако някой като мен посегне към тази територия на знанието, без изобщо да знае всичките безбройни факти, които те познават, с основание ще бъде
осмян и сритан отзад,
че се замесва в неща, където е некомпетентен и където не му е мястото. Случвало ми се е и преди по разни поводи, например, когато си позволявах да разсъждавам за природата на комунизма, което водеше директно до затвора. Сега е доста по-добре, поне в това отношение, но остракизма няма да ми се размине.
Но все пак.
Заявявам убеждението си, че повечето исторически войводи, водачи, главатари, владетели, крале, повелители, ханове, феодали, велможи, императори, цезари, фараони и емири споделят няколко основни психични особености.
Тези техни особености или черти на характера, които впрочем са предопределили и успеха им, са описани в главите на
клиничната медицина, посветени на психопатиите
Вероятно 90% от вождовете и значимите фигури в древната история, а също и в най-новата история на човечеството, са хора с тежка личностова патология. Те са, общо казано, хора в разреда психопати/социопати и ако някой обикновен днешен човек от улицата би имал възможност да ги познава по-отблизо, би ги нарекъл мутри. Всички особености на мутренската психопатология са били присъщи на онези личности, които са имали толкова значим отпечатък върху историята на света.
Арогантност, жестокост, липса на страх и уплах от това да убиваш други хора или да бъдеш убит, липса на съвест, когато защитаваш собствените си интереси, безмерна алчност за придобиване и власт над останалите, склонност да упражняваш насилие, безкритичност, безмерно честолюбие и горделивост, съчетано с нарцистично желание за лична прослава, безумна смелост и безразсъдство с поемане на всякакви необуздани рискове, воля за победа на всяка цена без милост за останалите и дори към себе си.
Такива хора, разбира се, стават обект на митове, саги, театрални пиеси, филми и народни песни. Тези хора движат човечеството и всички останали, понякога и то често до
триумфи, последвани от катастрофи,
които поглъщат милиони хора, поведени от тези същите лидери. Точно тази патология ги извежда до върха на историческите сблъсъци, завоевания, войни и всички онези събития, които наричаме История.
Всъщност, Историята не е нищо повече от историята на нечие заболяване или дълбока лична психопатология. Доказателство, че в сблъсък на нормалността с патологията, втората почти винаги печели. За мен тази печална тенденция на Човечеството да бъде движено от катастрофа към катастрофа, възглавявана от хора с тежки девиации, следва да бъде предотвратена.
Световните решения и политиката е най-добре да бъдат поверени на Изкуствения Интелект. Да, той е спасението, не ме плашете! Просто му позволете да мисли!
А сега, след като си казах каквото ми беше на ума, нека да си сипя чаша вино и да се предам на произвола и разпердушинването ми от всички критици, възглавяващи отдела по история от една страна — и на отдела по хуманистична загриженост и закрила на човека от машините —от друга. На мен ми е лесно да го понеса. Аз съм просто един невежествен лаик, който мрази как се представя и изучава Историята като поредица от “героични” действия.
