Кралица Мария, една от най-могъщите жени в историята на Румъния, се смята за „дар от небето“, изпратен на румънците, тъй като тя обичаше румънския народ безусловно и го защитаваше с цената на огромни жертви, предаде за БТА румънската агенция Аджерпрес.
Мария Александра Виктория, първата кралица на Велика Румъния, е родена на 29 октомври 1875 г. в Истуел Парк, Ашфорд, Кент, Англия, като
второто дете на херцог Алфред де Сакс – Кобург – Гота,
вторият син на британската кралица Виктория и на великата княгиня Мария Александровна Романова, единствената дъщеря на руския цар Александър II.
„Политико-дипломатическата игра на Европа в края на XIX век ще я улови в мрежите си и подмамена от миража на брака с престолонаследника на Румъния, млад мъж от немски произход с добри очи и ерудиран език, тя ще приеме да напусне Британската империя, за да дойде в Румъния, малка страна, разположена някъде пред портите на Ориента“, каза за Аджерпрес д-р Костин-Михай Думитру от Националния музей Пелеш.
„Когато двойката Фердинанд и Мария пристигат, те са посрещнати от местните власти с „Добре дошла, невесто, избрана от Бога за почтената родина!“ От този момент нататък
Мария изиграва може би най-важната роля
както в кралското семейство, тъй като е тази, която успява да превърне мечтата на румънците в реалност, като им ражда наследник, и особено в обществения живот, където се бори за приемане на жените в обществото и за обединението на страната, с което, както казва всеки път, „Бог я благословил“. От първия миг на нейното „пътешествие“, продължило 45 години в Румъния, Мария е възприета като Божи дар, който я превръща в истинска легенда“, казва д-р Костин-Михай Думитру.
Мария става кралица на Румъния с възкачването на трона на принц Фердинанд на 28 септември/11 октомври 1914 г., след смъртта на крал Карол I, в решаващ момент, когато както кралското семейство, така и политическата класа са дълбоко разделени на лагери, като едните подкрепят неутралитета на страната, а другите – участието й във войната чрез присъединяване към един от двата воюващи съюза.
От самото начало кралица Мария се включва в политическия живот на страната, проявявайки такт, смелост и дипломатичност. Тя обсъжда събитията със съпруга си, има инициативи, приема министри и дипломати, участва в празненства и упорито държи на своите гледни точки.
Кралица Мария се противопоставя на участието на Румъния във войната на страната на Централните сили и подкрепя съюза със страните от Антантата, тъй като желае освобождаването на румънските провинции под контрола на Австро-Унгарската империя и създаването на голяма румънска национална държава.
„От ден на ден тя се превръща в истинска румънка, обича румънците, а румънците започват да я обичат все повече и повече и да я възприемат като своя. След това настъпват мрачните времена на Първата световна война – пожарът, който погълна целия свят; в тези бурни времена Мария се възкачва на трона на страната със своя съпруг за следващите 13 години. От момента на избухването на първия световен пожар Мария разбира, че в дълбините на душата на всеки румънец има една единствена и истинска симпатия – Франция, и само един идеал – Трансилвания. Затова тя успява да повлияе на крал Фердинанд и да отклони симпатиите към Централните сили, блок, в който участва родината на краля, обявявайки война на Австро-Унгария и непряко на Германия. В резултат на това решение крал Фердинанд ще бъде заличен от Почетната книга на фамилията Хохенцолерн и нещо повече – дори ще бъде отлъчен от църквата от католическата църква.
Кралицата разчита на „неофициалните“ отношения, които има с братовчедите си, краля на Англия и императора на Русия, но преди всичко на непоклатимото си доверие в Англия и изпълнението на националния идеал за обединение на всички румънци“, каза д-р Костин-Михай Думитру.
Показвайки много смелост и сила по време на Първата световна война, царица Мария работи директно на фронта, в полеви болници и координира дейността на благотворителна фондация, така че е популярно наричана „майката на ранените“ и „кралицата-войник“.
„Малко кралици са виждали такива гледки
и са ходили на такива места, изпълнени с толкова отвратителна и невъобразима мизерия; макар и да не се плаши лесно, по-късно Мария ще заключи, че това е било време на фантастична мизерия, време, когато всички са гледали на нея като на тяхната последна надежда и силата, която я предпазва да изпадне в отчаяние, е фактът, че всички войници я търсят, през цялото време, наричайки я „Майко наша“. Дори най-болните или тези, които са в делириум, сякаш я разпознаха, когато тя се бореше да премине сред труповете към онези, които с последни сили вдигаха ръце към нея“, каза д-р Костин-Михай Думитру.
През октомври-ноември 1926 г. кралица Мария прави поредица от официални посещения в Западна Европа, но също така и триумфална обиколка в САЩ. В Ню Йорк тя се среща с кмета на града; във Вашингтон разговаря с президента Кулидж, който дава вечеря в нейна чест. Обиколката е прекъсната от влошеното здраве на цар Фердинанд.
Мария е отстранена от политическия живот на страната от сина си Карол, който поема трона, като детронира крал Михай. Освен това Карол II установява резиденцията на кралица Мария в град Балчик, където тя е построила вила, градина, аранжирана в английски стил, и малка църква – „Стела Марис“.
Здравето на кралица Мария се влошава през 1938 г. и тя е хоспитализирана в клиника в Дрезден. Лечението не дава резултат и научавайки, че краят й е близо, тя решава да се върне в Румъния, като пристига в Синая на 17 юли 1938 г.
Ден по-късно тя умира в замъка Пелисор на 62-годишна възраст след ужасни страдания.
„Мария, ангелът, изпратен на румънците, трябва да се разглежда като жената, която обича безусловно и защитава с цената на огромни жертви съдбите на хората, които Бог й е дал като дар. В своето морално завещание „Писмо до моята страна и моя народ“ Мария предава много трогателно на хората, с които се идентифицира: „Отсега нататък няма да мога да ви изпращам повече знаци, но преди всичко помнете, мои хора, че ви обичах и че ви благославям с последния си дъх!“, каза Костин-Михай Думитру.
Последното желание на царица Мария е сърцето й да почива в специално предназначения за целта параклис в Балчик, но геополитическите реалности правят така, че от 1940 г., само две години след смъртта на суверена, това вече не е възможно. Временно решение е то да остане в Бран, но параклисът там е осквернен по време на комунизма. След това сърцето е прехвърлено в Националния исторически музей.
„В дадената ситуация, в която
Балчик е извън националната територия,
Негово Величество Кралят реши за неопределен период от време мястото на сърцето на баба му да бъде в Златната зала [на замъка Пелишор – бел.авт.], където суверенът умря“, предадоха от Кралския дом през 2015 г.
Така на 3 ноември 2015 г. сърцето на кралица Мария е поставено в Златната зала на замъка Пелишор, където почива и до днес.
