Светослав Пинтев
Има някои твърдения, че първите данни за българите могат да се намерят още в индийския епос Махабхарата от VIII-VII в. преди Христа. Там се говори за народа на балхите и тяхната древна държава – Балхара, като столица на Балхара бил прекрасния град Балх. Дали те са наши предци?
През III-II в.преди. Христа започват миграциите на българите към Европа. По-голямата част от тях все пак остават в полите на планината Имеон в Памир.
В Европа българите долитат на конете си заедно с хуните
Това е название дадено на 26-28 предимно разнородни конни народи, доста от тях с арийски произход, известни също като скити.
Знаете, че Авитохол.чието име означава “Син на сърната” (Ави – “сърна”,тохол – “син”), е първият от Именника на българските канове
„Авитохол живя триста години. Родът му бе Дуло, а годината Дилом Твирем.” –
Твърди се се, че това е не друг, а самият предводител на хуните Атила. Вторият владетел в „Именника” е Ирник .” също обожествена личност, и на него били приписани сто и петдесет години царуване – половината от годините на Авитохол,. Отъждествяват го със сина на Атила Ернах.
През V в. в съюз с хуните, сред които е и съюзната им българска конница завладяват огромни пространства в Централна и Източна Европа. 447 г., Атила, отново навлиза в границите на Източната империята през Мизия.
Българи посичат ромеи, миниатюра от Минология на Василий II, XI век.
Войската на Източната римска империя – Византия начело с готския magister militum Арнегискъл е разбита при река Вит след смъртоносна битка и е разгромена, но все пак причинява тежки загуби на противника. Хуните не срещат по-сериозна съпротива и опустошават Балканите, достигайки до Термопилите.
Едни от най-мощните племена в хунския съюз са ултинзурите и българите, които през VІ в. византийският историк Прокопий Кесарийски нарича кутригури и утигури, и разказва, че те са
потомци на древните кимерийци
За това пише и византийският историк Агатия:
“…Хунският народ в старо време живееше до Азовското море към изток, на север от реката Танаис (Дон), и подобно на многото други варварски народи живееха в Азия по планината Имауа. Всички тези народи се наричаха общо скити и хуни, а според рода: кутригури, утригури, ултидзури…“
В 453 г. по време на един пир внезапно умрял Атила.
Сред тези племена, отнесени към хуните, били и българските племена утригури и кутригури, за които разказва Прокопий Кесарийски.
На свой ред обаче и тези българи били принудени да поемат по пътя на преселението. Сведения за това среащаме в “Хроника на Михаил Сирийски”, от II в.: “.
..В това време потеглиха трима братя от Вътрешна Скития, водейки със себе си 30 хил. скити. Те изминаха един път от 65 дни от клисурите на планината Имеон. Пътуваха зимно време, за да намерят вода и стигнаха река Танаис… Когато достигнаха до границите ромейски, един от братята, наречен Булгариос, взе десет хиляди души и се отдели от братята си.
Тези скити бяха наречени от ромеите българи.”
През следващите години Константинопол е засегнат от поредица бедствия: кървави сблъсъци между партиите на хиподрума, епидемии през 445 г. и 446 г., втората последвана от глад, четиримесечна поредица от земетресения, разрушили голяма част от градските стени и предизвикали нова епидемия. Последните събития се случват през
Ето какво казва Малала в „Хронография“ :
“ По това време царят на хуните Грод (Гродас), който живеел близо до Боспора минал на страната на императора. Той дошъл в Константинопол и се покръстил […] Споменатият цар след като станал християнин се върнал в страната си близо до Боспора, намерил там своя брат и като го оставил с хунска войска се оттеглил. Хуните се кланяли на идоли направени от сребро и електър. Те ги събрали и ги стопили, а после ги разменили в Боспора като получили срещу тях милиарзии. Жреците на хуните, обхванати от ярост убили своя цар и поставили на негово място брат му Мугел.“ Текстът за хунското покръстване е преповторен от Теофан Изповедник, като името Грод има промени, а вместо Мугел стои Муагерис
Обединените хунски войски в Европа пък се ръководели от военачалника Улдин (Созомен, Зосим), който произхождал от народа на ултинзурите и затова носел това прозвище.
Самите българи, след разпадането на Атиловата държава, образували две държави: едната на Кутригурите (западната) – настанена около Черно и Азоеско море, и река Днестър; а другата на Утригурите ( източната) – около река Волга, Каспийско море, р. Кубан, и р.Дон.
Според Християн Жерар създаването на тези две държави е станало още в 433 г.
Прокопий пише доста за тези две древни български държави, просъществували повече от 100 години, през които кутригурите са били често съюзници на Византия.
