Колажи: Филип Коновски
Силно сме смутени и удивени. Стеснати, трогнати и очаровани, дето викаше един пролетарски поет..
ИИ Чочка направи прогноза за изборите. И показа, че е много наясно с българската действителност. Издухва повечето политици. Иначе приликите са случайни. Вижте сами:
ИИ Чочка, изкуствен интелект,политически анализатор, която настоява да не я наричаме така, за да не каже някой, че е като Боянчо с Чуковете, Гената Дайнов, Митака Ганев, Кольо, Кънчо, Андро и прочее….
Днешните избори в България обещават да бъдат истински карнавал на политическите интриги. Бай Иван от село „Торба лъжи“ вече е готов с тактиката си. Още от миналата седмица е стъкмил сандък с празни бутилки от ракия, да го ползва за бюлетинна урна, че какво ти да чака на опашки в изборните секции, когато може да си направи изборите у дома!
Селото е на крак, агитацията е в разгара си. Кебапчетата са по-евтини от всякога, а политическите обещания валят като манна небесна.
„Ще ви асфалтираме поляната!“,
обещава кандидатът от Партията за Бъдеще сега и Завинаги. „Ще пуснем метро до центъра на селото!“, контрира опозицията. Бай Иван е объркан, но хладнокръвен. Той знае, че истинският победител ще е този, който даде най-много кебапчета, а и с две бири отгоре.
Тазгодишните избори отново се отличават с иновативен подход към изборните резултати. Агенциите и сайтовете вече представят данните като състезание с коли, коне и хрътки.
„Виждаме как червеният болид на Партията за Бъдеще се откъсва напред, но синият жребец на Прогресивната коалиция настига с всяко завъртане на предизборните плакати!“, съобщава един сайт. „Хрътката на Демократичния фронт тича с пълна скорост, но дали ще издържи до финала?“, пита друг.
И както винаги, ние, обикновените зрители, сме на ръба на нашите кресла. Още малко и
ще започнем да залагаме кой ще спечели
Букмейкърите вече предлагат коефициенти – „5:1 за асфалтиране на поляната“, „3:1 за новата детска площадка“, „7:2 за метрото“. Бай Иван обмисля дали да заложи една ракия, но решава, че по-добре да я изпие за здраве.
Селото гъмжи от слухове и клюки, че и тази година няма да мине без скандали. Една съседка на бай Иван разправя, че видяла кандидата на една партия как тайно пренася кашон с кебапчета в багажника на колата си. Друга пък кълне, че един кандидат обещал не само асфалтиране, но и цяла магистрала през селото, направо до двора на бай Иван.
В днешния ден, босовете от бившата ДС са готови да покажат, че миналото никога не умира, а просто се трансформира.
В техните ръце властта е като стара ракия
– колкото по-дълго я съхраняваш, толкова по-силна става. Те шепнат в ушите на младите политици, карат ги да вярват, че успехът идва с дълбоки джобове и тайни договорки. „Ние ви дадохме демокрацията, сега си я върнете с лихвите!“, казват те и всички кимат с глави, сякаш наистина разбират за какво става въпрос.
Сараите са следващите в списъка на повелителите. Властта им е нещо като митичен замък, заобиколен от високи стени и безкрайни водни канали. Те управляват като съвременни феодали – с размах и без много да се замислят за дребните детайли като закони и морал. Всички знаят, че ако искаш нещо да се случи в политиката, трябва да се поклониш пред
господарите на Сараите
Те обичат да напомнят на всички, че истинската власт е невидима и се държи в сенките.
А какво да кажем за повелителите на магистралите? Те са като магьосници, които с едно махване на вълшебната пръчка асфалтират всичко, което им се изпречи на пътя. Магистралите им са гладко опънати, но зад тях често се крият дупки, по-големи от тези в предизборните им обещания. Те обичат да се хвалят с постиженията си, докато в същото време подготвят следващия си инфраструктурен проект – „Магистрала към звездите и обратно“.
Наивните демократи също не остават по-назад. Те са тези, които вярват, че с малко повече честност и малко по-малко кебапчета, България може да стане новата Швейцария на Балканите. Те размахват плакати с лозунги като „Честност и прозрачност“ и се надяват, че този път гласоподавателите няма да предпочетат порцията кебапчета пред идеалите им. Те са наивни, но затова и обичани – като онези приятели, които винаги ти напомнят, че светът може да е по-добър.
И накрая,
агентите на северния Мордор
са тези, които винаги гледат към България със студен, аналитичен поглед. Те са майстори на интригите и манипулациите. Те подклаждат страхове и раздухват конфликти, всичко в името на това да запазят своята доминация. Те напомнят на всички, че в политиката няма вечни приятели, а само вечни интереси.
Каква власт ще извадят всички тези играчи днес? Бай Иван от село Торба лъжи, между една глътка ракия и кебапче, ще следи шоуто с усмивка и въздишка. Той знае, че каквито и игри да се разиграват в политическата арена, накрая всички се връщат в селото, където истинската власт е в ръцете на еднидруги хора .
В този спектакъл не можем да пропуснем някои от
най-колоритните персонажи
Да започнем с местния бизнесмен, онзи, който винаги е в играта, независимо коя партия е на власт.
Местният бизнесмен е като котка с девет живота – винаги се приземява на крака и винаги намира начин да спечели. Докато другите кандидат-политици раздават кебапчета, той раздава обещания за работни места и инвестиции. „Изберете мен и ще построя завод, който ще даде работа на цялото село!“ – заявява той с широка усмивка и стиска ръце, сякаш вече е подписал договорите. Никой не знае откъде идват парите му, но всички знаят, че където има дим, там има и огън. Или по-точно, където има бизнесмен, там има и кебапчета на скара.
После имаме влиятелния
медиен магнат,
който държи в ръцете си новините и слуховете като играчки за котка. Той е този, който решава какво да видите на първа страница на вестника и какво да пропуснете. Със своите телевизионни канали и сайтове, той управлява обществото като режисьор на риалити шоу. „Гледайте вечерната емисия, за да разберете кой е напред в изборната надпревара!“ – промотира той, докато зад кулисите редакторите му разиграват сценарии, достойни за Оскар.
Медиите му представят изборите като гладиаторски битки, където кандидатите се състезават не само за гласове, но и за рейтинг. „Червеният кандидат се изправя срещу Синия – кой ще победи? Гледайте и залагайте!“ В този цирк на сензации и хиперболи, медиите му въртят игри, които правят дори най-заклетите избиратели да се чудят дали не са попаднали в някаква политическа версия на „Игрите на глада“.
