Изследователи от Колумбийското климатично училище предполагат, че истинската причина за триаско-юрското изчезване на динозаврите преди около 201,6 милиона години е внезапна вулканична зима.
Краят на триаса бележи едно от петте големи измирания на Земята, които убиват три четвърти от целия живот на планетата, пише Interesting Engineering.
Възниква поредица от големи вулканични изригвания, известни като Централноатлантическа магматична провинция, която изхвърляи лава и пепел в атмосферата. Това събитие бележи края на триаския период и началото на юрския период.
В продължение на десетилетия учените вярваха, че изчезването им е причинено от бавното натрупване на парникови газове, особено въглероден диоксид, отделен от вулканични изригвания. В резултат на това глобалните температури се повишават значително и океанските води стават по-кисели.
Въпреки това, скорошно проучване, публикувано в списание Proceedings of the National Academy of Sciences,
поставя тази теория под въпрос
Според него изригванията са започнали изключително бързо, със силни изблици, продължили по-малко от век.
Смята се, че по време на тези изригвания в атмосферата са изпуснати големи количества серен диоксид. Той се смесва с водна пара, за да образува сулфатни аерозоли, които отразяват слънчевата светлина в космоса. Това кара земното кълбо да се охлади бързо, което води до кратък период на световно замръзване, известен като вулканична зима.
Въпреки че дългосрочното затопляне поради нарастващите нива на въглероден диоксид може да е допринесло за изчезването, проучването предполага, че ранното бързо охлаждане е
най-вредният фактор
Много видове, особено тези, които не са се приспособили към студените условия, са умрели през този период на силен студ. Денис Кент, водещ автор от климатичното училище Lamont-Doherty на Колумбия, отбеляза:
„Въглеродният диоксид и сулфатите действат не само по противоположни начини, но и в противоположни времеви рамки. Въглеродният диоксид отнема много време, за да се натрупа и загрее, но ефектът на сулфатите е почти мигновен. “
Учените сравняват данни от различни геоложки обекти, където са открити останки от вулканични изригвания: планини в Мароко, залива Фънди в Нова Скотия и басейна на Нюарк в Ню Джърси.
Изследователите са използвали техника, наречена
палеомагнетизъм,
за да определят времето на вулканичните изригвания. В крайна сметка те идентифицираха пет отделни импулса от лава, всеки с продължителност по-малко от век.
„Изследователите откриват пет последователни първоначални импулса на лава, които се разпространяват в продължение на приблизително 40 000 години – всеки с магнитни частици, подравнени в една и съща посока, което показва, че импулсът на лавата се е появил по-малко от 100 години преди дрейфът на магнитния полюс да стане очевиден“, се казва в прессъобщението .
Вкаменелостите показват, че големите влечуги, земноводните и много тропически растения са процъфтявали през триаския период. Въпреки това, тези видове внезапно изчезват с началото на вулканичните изригвания. Въпреки това по-малки същества като ранните пернати динозаври, костенурки, гущери и бозайници са оцелели след катастрофални изчезвания и са процъфтявали през юрския период.
Новини за древни животни
Преди 66 милиона години ударът на огромен астероид води до изчезването на различни форми на живот на планетата, включително могъщите динозаври, но едно мъничко същество оцелява: черният бръмбар.
Този представител на рода Loricera се противопостави на изпитанието на времето. Скорошни изследвания разкриха удивителния факт, че този вид е останал практически непроменен повече от 100 милиона години.
