Светослав Пинтев
Древнобългарския календар е признат официално от ЮНЕСКО за най-съвършения, създаван в света досега, твърди градската легенда. Това не е така, но не прави календара по-малко ценен за нас, българите, защото той е наистина уникален и е част от
съкровищата на човешката цивилизация
Вече е съвсем очевидно, че древните българи, наречени в историографията с изкуственото название прабългари, не са били някакви диваци, варвари и кожогризци, знаещи само да препускат на кон, да се бият, да се местят от място на място, както ни втълпяваха дълго време по внушение на съветската „наука“, а могъщ народ със забележителни математически, и астрономически познания.
Друг е въпросът как и откъде са се сдобили с тях. По него науката тепърва има да осветлява много неща, защото в това отношение е голям длъжник на нацията.
Така модерният напоследък в Западния свят китайски календар може да се окаже просто прекопиран от нашия или поне негов роднина.
Говорим за онзи календар, който по времето на
Велика България на ювиги канас Кубрат,
а и доста преди нея, много народи и племена са приели и използвали.
За негово начало е прието да се смята 5505 преди Христа.
12-годишния цикъл е наистина много подобен на китайския, но според все повече изследователи българският е подревен и е много вероятно да е негов първообраз.
В самите летописи на Поднебесната империя на доста места се казва, че той е донесен там от други народи, дошли на коне от север.
Този календар е смятан за по-точен дори от Григорианския, който е и съвременният международно признат светски календар, като само със секунди се различава от астрономическия.
Древнобългарската календарна система се е състояла от два основни елемента – годишен календар и 12-годишен циклов календар със символи на свещени животни.
Бил изобразяван символично върху черупка на костенурка
Но не каква да е, а Велика……Мъдра и вечна.
Календарът символично се рисувал върху черупката на т.нар. от учените „космическа костенурка”, известна днес под това име единствено в тибетската традиция. Тя пряко се свързва с божествения модел на Вселената, описан от древните мъдреци.
Смята се, че в древната традиция костенурката е символ и фундамент на световния ред, такава е тя и в космогоничната традиция на древните българи, а и не само при тях.
Според представите им земята се крепяла върху черупката на това огромно, мъдро и безсмъртно същество, а когато то се размърдвало, ставали различни катаклизми – земетресения, изригване на вулкани.
Вечната, мъдра костенурка единствена от всички живи същества на Земята знаела къде расте билката „разковниче“, осигуряваща хората безсмъртие и божествени знания за света.
Други символи, използвани от прабългарите в календара им са змия, мишка, орел, кон, куче и др., които най- вероятно се свързвали с дейностите на обществото им, но преди всичко бележили родовата принадлежност.
Орелът например е могъщ соларен владетелски символ, знае се, че е бил родов тотем на рода Дуло.
Названия на месеците, които научаваме от „Именника“ директно насочват към
иранските езици
Езиците на Персийската империя.
И днес сме съхранили праспомена за старите названия, които прозира в добре известните от народния ни календар Миши празници, Конски празници, Вълчи празници, Петльовден… За съжаление, единственият източник, от който получаваме данни за календарната система на българите от древността е „Именникът на българските князе”, днес по известен като „Именник на българските канове”.
В този запазен по волята на съдбата текст, открит в Русия, има 12 двойки думи, които съвсем очевидно изразяват календарни понятия. За свързването им с историческите събития и тълкуванието им най-често се използват документите на византийските историци.
Възшествието на 13 наши владетели е увековечено по този календар. Смята се, че именникът е създаден по повеля на един от българските владетели.
От него учените правят извода, че календарът ни тогава се състои от 12 месеца с фиксиран брой дни (8 месеца по 30 дни и 4 по 31) и два допълнителни дни извън месец или седмица:
Празникът, известен в народната ни традиция Игнажден или Еднажден (22 декември) най-вероятно се е смятал за
първия ден в годината –Единак,
както го наричат и днес в някои крайща. Това е точно времето на зимното слънцестоене. Еньовден (22 юни) се добавял само във високосни години, предполагат изследователите.
В началото на двадесети век е записана гатанка от народното ни творчество, пазеща спомена за старото летоброене. Тя гласи: „Един орех има 12 клона….Всичките зелени листа на дървото са 364, а едно е от Бога небоядисано. Що е то?“ И тя дава доста точна представа за естеството на древния ни календар.
Учените изследвали различни календарни системи от миналото на човечеството да силно впечатлени от гениално простото решение на проблема с числото 365в българския – броят на денонощията в годината.
В българския календар 366-ия ден се смятал за нулев. Годината е започвала е с най-късия зимен ден, който е бил най-големият празник.
Към всяка четвърта година се прибавял допълнителен ден, за който сетвърди, че е бил честван като
Ден на слънцето
Дванадесетте месеца на годината са са били разделени на четири тримесечия, като всеки месец от последното тримесечие имал 31 денонощия, а останалите два месеца – по 30 денонощия.
Учените са нарекли това деление „златното българско календарно число“. Те изчислили, че слънцето се падало в съзвездието Сомор (Мишка) по българския календар, по времето, когато е създаден.
За структура на календара може отчасти да се съди и по древнобългарската розета, открита при село Якимово. За нея също се смята, че е прецизен модел на годишен календар. Подобни древни календари са откривани в в Китай, Египет. В Украйна са изработвани и ползвани от т.нар. черняховската култура. Всички те обаче се състоят само един кръг, разделен на 12 части, отговарящи на месеците. В розетата от Якимово са вписани три концентрични кръга, оформящи два концентрични пръстена. Външният е разграфен на 12 части- това са календарните месеци. Вътрешният пръстен е разделен на четири абсолютно еднакви сегмента, така всеки един от тях отговаря на три месеца от външния кръг, подобно на един древен пръстен открит в Шуменско.
Доста логична е теорията, че тези сегменти изобразяват четирите сезона на годината, всеки с по 91 дни. Най-вътрешният кръг е празен и е почти сигурно, че той символизира добавъчния „Ден на слънцето”.
В розетата от Якимово са вписани също и соларни символи, добре познати от артефактити, откривани от археолозите в Плиска, Преслав, Мадара , а и на други места
Това са кръгове с точка в средата, като радиалните лъчи в средния кръг очертават правоъгълен кръст. Той също е соларен символ. Според изследователите розетата от Якимово символизира Слънцето и говори за слънчевия характер на календара. Във вътрешния пръстен са вписани още четири радиални отсечки, които заедно с описаните по-горе отсечки за годишните сезони описват фигура, известна в българската етнография като елбетица..
И така… Предполага се, че календарът на древните ни предци е от типа 4 х 91 + 1 дни. Интересно е , че в апокрифните книги за пророка Енох –с едмият старозаветен патриарх преди потопа., син на Иаред потомък на първия човек Адам, е описан календар от подобен тип. Той е ползван от религиозната секта на есеите. За негов създател е обявен самият Енох, който доживял до…. 365 годишна възраст.
Има теория, че Канас ювиге Тервел създава ново летоброене
Унгарският учен Йожеф Микола смята, че древнобългарският календар е заимстван директно от китайския лунно-слънчев цикличен календар. Друг негов сънародник – прочутият с изследванията си за българската древност историк Геза Фехер приема тази теза, но специално изтъква, че българите са заели цикловия животински календар от китайците много преди това да направят… тюрките.
Според бащата на модерната ни историческа наука у нас проф. Васил Златарски летоброенето у древните българите разделяло на две, до 700 лунна година (679 – григорианска), или до основаването на Дунавска България и летоброене след 700 лунна година. При малкото извори за древните българите в началото на миналия век., историкът излага твърди, че началото на новата българска „ера” – 701 лунна година е настъпило на 01 януари 680 г. след Христа.
Стига до извода, че т.нар.. „нова българска ера” е създадена като хронологична система по времето на кан Тервел, след официалното му признаване за владетел и удостояването ме с титлата „кесар”от Византия през 705 г. Начална е 700 лунна година (679 сл Хр.) Тя е изчислена по константинополското летоброене от сътворението на света с начало 5500 г. пр.н.е, като. са прибавени 680 години. С така полученото постоянно число 6180 са датирани прабългарските датировки на владетелите по лунни години.
