07 / 14 / 2024
Новини Свят Грузинците не искат вече вековното господство на Русия

Грузинците не искат вече вековното господство на Русия

от infomax
0 коментари
Грузинците не искат вече вековното господство на Русия

БТА, Петя Гергова

Неразривна част от постсъветската национална идентичност на Грузия е това, че е живяла векове наред под господството на Русия. То започва още в края на 18 век и началото на 19 век, когато грузинските царе търсят руска защита като гаранция за сигурност срещу атаките на Персийската империя от юг. Руснаците обаче не само не предотвратяват агресия на персите – Тбилиси е сринат по време на битката при Крцаниси през септември 1795 г., – но през 1801 г. направо анексират Грузия и я правят част от своята империя.

Това напомня в анализ на днешното положение в Грузия вестник „Гардиън“ по повод 15-ата годишнина от петдневната война на Кремъл срещу Грузия през август 2008 г., озаглавен „Ruzzki not welcome“ („Руzнаците не са добре дошли“).

Макар Русия да властва над Грузия две столетия,

сегашното грузинско недоволство срещу Кремъл

доскоро беше свързано с населените с етнически малцинства Абхазия и Южна Осетия. И двата региона се отцепиха от Грузия след сепаратистки войни през 90-те години на миналия век, а стотици хиляди етнически грузинци трябваше да избягат оттам. Понастоящем самообявилите се правителства в Сухуми и Цхинвали са подкрепяни от Русия, която има военни бази и в Абхазия, и в Южна Осетия.

Днес, както отбелязва „Гардиън“, грузинците често казват, че Русия е „окупирала“ 20% от територията на Грузия. Опитът на Тбилиси през 2008 г. да си върне контрола върху Южна Осетия води до война, в която Русия не само изтласква грузинските сили от сепаратистката територия, но и за кратко навлиза в Грузия и стига до централния град Гори и до западния черноморски град Поти. По официални данни загиват 228 грузинци и 162 цивилни южноосетинци.

За много грузинци войната през 2008 г. и присъствието на Русия в Абхазия и Южна Осетия са най-новите глави в историята на непреставащите опити на Русия да не допусне осъществяване на грузинските национални амбиции. Важно е да се има предвид и това, че войната избухва месеци, след като НАТО обещава на своя среща на върха през април в Букурещ, че в бъдеще ще приеме Грузия за своя членка.

Преди това, на 5 януари 2008 г. успоредно с предсрочните президентски избори, на които Михаил Саакашвили е преизбран за държавен глава, се произвежда и

референдум за присъединяването на Грузия към НАТО,

на който 72,5% от участвалите изразяват подкрепа за влизане в пакта.

„Гардиън“ посочва, че редица грузинци възприемат руската инвазия срещу Украйна като подобна атака срещу близки хора. Либерално списание е започнало кампания под надслов „Преди Буча беше Абхазия“ с искане етническото прочистване на грузинците в Абхазия да бъде признато за геноцид.

Както обобщава Ана Дзиапшипа – кинорежисьорка и визуален артист от грузинско-абхазки произход, „руско-украинската война парализира процеса на преосмисляне на нашите конфликти и стана почти невъзможно да откриваме и осъзнаваме собствените си грешки“.

Руският официален прочит на събитията от август 2008 г., формулиран от говорителката на външното министерство в Москва, гласи, че през август 2008 г. Грузия под ръководството на Михаил Саакашвили извърши „вероломно нападение“ срещу Южна Осетия и атакува места, където бяха разположени руски миротворци, като „цинично наруши всички международни договорености за мирно урегулиране на грузинско-южноосетинския конфликт“. При така създалите се условия Русия беше принудена да проведе операция, за да принуди агресора да приеме мир. На 26 август нашата страна призна Абхазия и Южна Осетия за суверенни и независими държави“, цитира ТАСС говорителката Мария Захарова.

Също на 8 август зам.-председателят на руският Съвет за сигурност Дмитрий Медведев написа в „Телеграм“, че „точно преди 15 години Русия решително отговори на подлата атака срещу Цхинвали и даде твърд отпор на агресора“. Медведев отбелязва също, цитиран от ТАСС, че „зад гърба на тогавашния президент на Грузия стоеше колективният Запад, който още тогава се стремеше да дестабилизира ситуацията в непосредствена близост до границите на Русия“.

„Нашите въоръжени сили за пет дни бързо и сурово

наказаха наглите националисти

Защитиха от врага нашите хора, които живееха в Абхазия и Южна Осетия. Дадоха на новите държави възможност да се развиват с подкрепата на Русия“.

Войната през август 2008 г. оставя териториите на Абхазия и Южна Осетия в състояние на замразен конфликт. Петнадесет години след войната, чиято годишнина се отбелязва от едни грузинци на 7 август, а от други – на 8-и, Русия поддържа войски, базирани в Южна Осетия и Абхазия.

„Гардиън“ отбелязва също, че преобладаващата част от абхазците и южноосетинците не се чувстват окупирани от руснаците и гледат на руската подкрепа като на необходимо зло, което ги защитава от по-голямата, поред тях, заплаха от грузинския национализъм. Но в днешната прегряла атмосфера тези нюанси са все по-трудно различими, акцентира изданието.

Днес сред грузинците няма единомислие кога е започнала войната през 2008 година. Едни твърдят, че началото е било в ранните часове на 8 август, когато грузинските сили подлагат на тежък обстрел южноосетинската столица Цхинвали. (Така наречената Република Южна Осетия е призната само от Русия, Никарагуа, Венецуела, Тувалу и Науру, от Абхазия, Нагорни Карабах и Приднестровието, бел. ред.). А Русия, която по това време е гарант за сигурността на сепаратистка Южна Осетия, (бивша автономна област по време на съветската власт, откъснала се от Грузия след предишна война в началото на 90-те години), отговаря с непреодолима сила, бързо изтласква грузинските сили от Южна Осетия и навлиза в Грузия.

Други грузинци обаче изтъкват, че

същинското начало на конфликта

е сложено на 7 август с предполагаемото масирано придвижване на руски сили в Южна Осетия през тунела Роки – прелюдия към отдавна планирана инвазия в Грузия.

Радио „Свободна Европа“ припомня в обзорен материал за годишнината от войната, че когато партия „Грузинска мечта“ на бизнесмена милиардер Бидзина Иванишвили започва възхода си, насочен към сваляне от власт на Саакашвили и партията му Единно национално движение (ЕНД), част от нейните опорни точки в предизборната кампания са, че Саакашвили безразсъдно е започнал войната и е провокирал опустошителната руска инвазия.

Когато през 2012 г. „Грузинска мечта“ печели изборите и прекъсва 8-годишното доминиране на ЕНД, а Иванишвили става премиер, той отбелязва годишнината на 8 август. Саакашвили, който още е президент, я отбелязва ден по-рано.

През 2018 г. анализаторът Давид Баташвили от грузинската Фондация за стратегически и международни изследвания пише в статия, цитирана от РСЕ, че всъщност придържането към датата 8 август е резултат от „руска лъжа“, че Москва е атакувала в отговор на грузинския обстрел на Цхинвали. „Това, че някои грузинци следват Москва, приемайки 8 август за начало на войната, е невероятно глупава необмисленост“.

Наративът за 7 август,

изхождащ от обвинението, че Москва е започнала войната, постепенно се налага. През 2020 г. тогавашният премиер Гиорги Гахария изневерява на традицията на „Грузинска мечта“ и отбелязва годишнината на 7 август. Между другото, Гахария застава начело на правителството въпреки съпротивата на опозицията заради смазването на антируските протести през юни 2019 г. докато е вътрешен министър. Протестите избухнаха, след като на гостуващ руски депутат бе разрешено да отправи обръщение към грузинския парламент от трибуната му на руски език. Демонстрацията край сградата на парламента прерасна в сблъсъци с полицията.

Към 7 август се ориентира и президентката Саломе Зурабишвили през 2019 г. – втората година от мандата й. САЩ също променят позицията си по въпроса. По време на миналогодишните възпоминания премиерът Иракли Гарибашвили, представител на „Грузинска мечта“, изтъква, че глупавата политика на Саакашвили, неговите „непремерени и провокативни стъпки“ са довели до това бившето ръководство „да не е в състояние да предотврати тази трагична война“.

Политиката в Грузия е невероятно поляризирана,

анализира РСЕ и цитира Вано Абрамашвили – ръководител на Програма за мир в базираната в Тбилиси НПО „Кавказки дом“. Абрамашвили смята, че войната от 2008 г. е станала една от главните опори в тази игра на прехвърляне на вина.

Същевременно, пълномащабната инвазия на Русия в Украйна допълнително поляризира наследството от 2008 година. Опозицията и други организации, противопоставящи се на „Грузинска мечта“, се опитват да представят конфликта в Грузия като част от по-обхватното явление на руска агресия, която включва и войната на Кремъл срещу Украйна.

Интересно е, че риториката на управляващите също се изостря и те вече говорят открито (доскоро табу за повечето грузинци) за това, че през 2008 г. Западът не е подкрепил достатъчно Грузия, отбелязва РСЕ.

Неотдавна председателят на парламента Шалва Папуашвили написа в сайта Civil.ge, че западните държави са наложили де факто оръжейно ембарго на Грузия веднага след войната от 2008 г., а малко по-късно са обявили злощастното „рестартиране“ на отношенията с Русия. През следващите години, пише Папуашвили, много от тези държави увеличиха външната си търговия с Москва до безпрецедентни равнища и омотаха някои големи икономики в руската енергийна усмирителна риза.

Войната в Украйна даде на лидерите на „Грузинска мечта“ нови основания да твърдят, че те са по-добри от ЕНД на Саакашвили, защото благодарение на тях Грузия е мирна. „Ако днес Саакашвили беше на власт, те щяха да предизвикат тук втори Мариупол“, каза Гарибашвили през 2022 г., цитиран от РСЕ.

Украинският президент Володимир Зеленски каза по повод годишнината, че според много наблюдатели, ако светът беше реагирал по-решително през 2008 г., днес нещата за Украйна щяха да са различни. Според Зеленски

победата на Украйна би спряла разпространението на руската агресия

и би защитила други държави от това, „през което ние в Украйна, Грузия и Молдова преминаваме“.

Както подчертава в анализа си „Гардиън“, инвазията в Украйна предизвика множество емоции у грузинците: съчувствие към украинците и страх, че Русия може скоро отново да обърне поглед към Грузия. Ако Москва победи в Украйна, грузинците имат основание да се страхуват, че Русия ще бъде окуражена да дойде и да приключи недовършената през 2008 г. работа. А ако загуби, страховете са, че малка и слаба Грузия може да се окаже лесна плячка като утешителна печалба.

Освен това, някои грузинци смятат, че руският президент Владимир Путин може да използва пристигащите в Грузия бегълци от мобилизацията и репресиите като претекст, че идва да „ги освобождава“. Неслучайно в Тбилиси има много графити за това, че “Руzия е терористична държава“, свидетелства „Гардиън“, както и с призиви „Руzнаци, вървете си!“ и

„Руzнаци, не сте добре дошли!“

Изданието „Политико“ подчертава обаче, че южнокавказката държава продължава да има почти митичен статут и очарование за средностатистическите руснаци. Само през 2022 г. над 1,1 милиона руски граждани са посетили Грузия, привлечени от нейната природа, храна и гостоприемство. В допитване, проведено през март в Грузия само 4 % от анкетираните 1500 души казват, че руснаците са добре дошли. Една четвърт смятат, че руснаците са търпяни заради парите, които харчат в страната, но повече от един на всеки трима настоява за забрана на руските туристи да идват в Грузия докато Москва не се откаже от контрола си върху Абхазия и Южна Осетия.

Напрежението расте, анализира „Политико“, а грузински и украински активисти организираха протести срещу пристигащите през почивните дни в пристанището на Батуми (втория по големина град в Грузия) руски круизни кораби. Клипове, споделени в местни медии, показват също как руски летовници се подиграват на демонстрантите от балконите си, свидетелства на 2 август „Политико“ в материал, озаглавен „Слънце, море и избягване на санкциите“.

Колко полезна Ви беше тази публикация?

Кликнете върху звезда, за да оцените!

Среден рейтинг 0 / 5. Брой гласове: 0

Няма гласове досега! Бъдете първият, който оцени тази публикация.

Тъй като намирате тази публикация за полезна...

Последвайте ни в социалните мрежи!

Съжаляваме, че тази публикация не беше полезна за вас!

Нека подобрим тази публикация!

Кажете ни как можем да подобрим тази публикация?

Може да харесате още

За нас

Онлайн списание

E-mail бюлетин

@2022 – 2024. All Right Reserved InfoMax. Уеб дизайн от MOXX Advertising