Светослав Пинтев
На тази дата през 917 г. цар Симеон Велики разбива жестоко войските на Източната Римска империя, наричана днес Византия, в битката при река Ахелой.
България печели най-голямата победе в историята си и се превръща в безспорен хегемон на Балканския полуостров за дълго време.
Войските на Византия, са оглавени от
магистър Лъв Фока,
доместик на схолите и главнокомандващ сухопътните сили на империята. Българските войски са придружени от маджарски и печенежки формирования.
Арабския хронист Ал Масуди пише, че ромейската армия е на брой 62 000 души, от които 12 000 са конници.
Центърът на българските войски в началото на битката отстъпва и е под яростен натиск, положението става все по-тежко.
Доместикът на схолите Лъв Фока вече се вижда победител и заповядва удар по десния фланг, за да грабне велика победа и да получи триумфа си по улиците на Константинопол. Вероятно използва почти всичките си резерви, защото решава, че така окончателно ще реши битката и те няма да са му нужни повече. Сметките му излизат доста криви. Той още не знае какъв стратег има срещу себе си.
Цар Симеон, който лично ръководи сражението предприема
дързък ход
Тежката му конница и големите пеши резерви, скрити зад хълма Биберна, близо до днешния град Каблешково, се стоварват като мощна вълна върху лявото крило на врага… Десният български фланг също настъпва яростно.
Българският център и лявото крило контраатакуват малко по-късно. Имперската армия е притисната до морето и река Ахелой, губи боен ред, като се разпада на бягаща тълпа. Мнозина се давят в морето..
Българите започват поголовно клане. Деморализацията и безредното отстъпление водят до десетки хиляди ромейски жертви. Голям брой от войниците на император Константин са убити, докато друга значителна част се хвърлят в морето, като опитват да побягнат на юг и да се спасят в Анхиало.
Ромейската армия е унищожена от българите като бойна единица. Според ал-Масуди, само около 2000 ромейски конници успяват да се спасят, вероятно принадлежащи към отряд, който изобщо не е вкаран в бой. Те се оттеглят на юг по пясъчния морски бряг и успяват да достигнат крепостта Анхиало, контролирана от империята.
Според ромейската хронография и агиография не цялата армия е напълно изтребена – значителен брой войници са пленени, както има и множество бегълци, които по-късно участват в сражението при Катасирти.
Самият военачалник Лъв Фока успява да се пробие път на север и
да спаси кожата в Месемврия,
разположена само на 8 километра от река Ахелой. На полето на битка загиват прочутите пълководци Константин Липс и Йоан Грапсон. Освен тях, жертви стават и мнозина от стратезите – високопоставените ромейски офицери.
Византийският хронист Лъв Дякон (Xв.) пише десетилетия по-късно, че „край Ахелой все още могат да се видят купищата кости на убитите ромеи“.
Цар Симеон не тръгва към Константинопол, както може да се очаква, а изпраща част от своята армия да накаже сърбите, които преди сражението при Ахелой подло се съюзяват с Византия и стават посредници на империята по време на преговорите с маджарите, насочени срещу България.
По -късно цар Симеон започва да подготвя армията си за завладяването на Константинопол. Той неуспешно се опитва да създаде съюз и да извърши съвместни военни действия с арабите от Тунис. Византийската дипломация проваля на този опит, като изпраща богати подкупи във формата на дарове.
Владетелят търси нови стратегически възможности, за които специално ще ви разкажем..
